Творец-бунтар с блестящ интелект, присмехулна и

 самоиронична, с малко черно чувство за хумор 

и тежък” характерМиряна Башева е хулиганката 

на българската поезия,  но и 

поетеса на космическата нежност”. 

 

Родена на 11 февруари 1947 г. в София, тя е дъщеря на  

мистериозно загиналия при инцидент на Витоша

Иван Башев – външен министър в правителствата на 

Тодор Живков и Станко Тодоров през 1962-1971 г.,

 

 

 

Иван Башев (1916-1971)

Иван Башев „отваря“ България към света, осъществявайки

 идеите си – Тракийското златно съкровище за първи път е

показано извън страната (в Швейцария и Франция); оперните ни

певци получават възможност да пеят в големите театри на Париж,

Виена, Милано; създаден е Международният балетен конкурс.

Светът научава за българския талант, за българската история и

мястото ни в европейската култура. Страстен ценител на театъра,

литературата и живописта, скромно и без излишен шум, той

превръща служебните си задължения в „меценатство“. 

 

Р О Д И Т Е Л И 

Ще кажа нещо повечко за тияот които произхождам … Баща ми е роден в средите на

възможно най-дребната буржоазияНеговият бащадядо Христо (родом от Прилеп),

е бил месар на дребно. Сколасал еда се разори току преди национализацията, та за

потомците не остана нищо да си реституирнем. Имал е къщано пък нея англо-

американците я разбомбили. Баба ми Мария е родом от Виена, но по кръв чехкиня.

Дошла е явно не от хубаво на младини в България да учи туземчетата на немски.

И случила на дядо ми.От другата страна имам още по-непрестижен произход. Дядо ми

Тодор е кукушки преселник в КюстендилЗагинал е през Първата световна война

майка ми едвам го помнеше. Баба Спасена ми е била обикновена надничарка

сколасала да се пресели в София и да припечели колкото за паянтово къще с две стаи,

кухня и външен клозет … Майка ми е била милосърдна сестра в „Червен кръст“, където 

манипулационната й стаичка е служела за „явочна квартира„; оттам е минавал и

Вапцаров. Майка ми София е била известно време и директорка на Училището за 

милосърдни сестри.Споменавам го, защото то е било под патронажа на царица Йоанна,

и за сватбата си майка ми е получила от царицата голям букет карамфили и 

една фруктиера. (Аз тая фруктиера я направих на сол, но едва ли от републиканство, 

тогава съм била на 3 години.Баща ми работеше в ДСНМ (ранният Комсомол),

 в ранния вестник „Народна младеж„, в международни младежки организации.”

 

Д Е Т С Т В О 

Като съвсем малка родителите ми ме влачеха с тях при целогодишните командировки

 на баща ми за подготовка на Световните младежки фестивалиПомня, макар и много

смътноразвалините на Берлиноще я нямаше Стената и ми купиха кукла от Западния

 сектор Бях най-щастлива в периодакогато баща ми беше зам.министър на 

културата (тогава май КНИК). Покрай него опознах десетки незабравими български

 художницитеатралиписателимузиканти… И то доста отблизо. Царска Бистрица и 

Дворецът в Балчик бяха почивни станции за творческите съюзиМоже да се кажече от

 младини дишах творчески въздухНямам отчетлив спомен как баща ми е станал 

министър, тогава тъкмо почваха първите ми девически трепети и неговият пост е

бил последното нещокоето да ме заинтересуваПомня обаче как ми стана мъчно да

 научаче през еди-кое си лято ще летуваме вече не в любимия Балчик при любимите

 артистични чешитиа нейде си на Златните пясъци (сега това било „Ривиерата„). 

Преживях го, още повечече първата ми младежка любов започна именно там

Но да завърша министерската тема – баща ми не ме е водил нито на един прием

 и нито на едно посещение в чужбина, амо едно лято прекарахме отпуска му в

 СССР, но не в Сочи или Ялта, а на пътешествие в ИркутскБратскТашкент,

 Самарканд, Тбилиси (по Военно-грузинския път също), Севастопол.” 

 

М Л А Д Е Ж К И  Г О Д И Н И 

“…влязох в английската гимназия по министерско разпореждане, ние бяхме

 последният випускприет без конкурсни изпитиОжених се за съученик

 днес доц. д-р Александър АлексиевИмаме дъщеря Маринасполучливо дете.

А разводът ни беше толкова сполучливче Сашо не само остана най-добрият ми

 приятел, ами и лекува половината колектив на в.“Сега„. Учих английска филология,

 но не се дипломирахТака си ходя нагоре-надолу без висше образование 

 

Т В О Р Ч Е С Т В О 

 

Поезията й е като нея – “жизнена, умна, сетивна”. 

Оригинална и мелодична, с особен отсечен ритъм, 

тя е огледало на “чепатия” й нрав, съчетан с 

огромен поетичен талант.  

Още първата й стихосбирка със знаковото име

 Тежък характер” (1976) я прави известна.

Талантливият дебют е последван от

Малка зимна музика“ (1979), Сто години суета“ (1992),

Ние сме безнадежден случай“ (1998). 

Нейни са текстовете на едни от най-

хубавите песни в българската естрада. 

Написва стиховете към филма Войната на таралежите

и още няколко сценария за киното.    

 

Стихове прописах късно, и то на майтап и на руски (чиста случайност

около 23-24 годишна възрастПървите ми публикации направиха силно

 впечатление (извинявам сеама е факт) и покойният Серафим Северняк

 ме зариби за сп. „Отечество„. Оттогава датира любовта ми към печата. 

„Аз си пишех само за себе си без амбиции за публикация, но майка ми ме „предаде”

– показала на Райнов стиховете и той ме прати в „Литературен фронт”, 

после и в „Пламък”. С връзки пробих!”

Обичам естрадно-текстовия си период и 

приятелите си оттогава  –

 покойния Петьо (МъкатаЧернев,

 БогданаСтефанМишо Белчев… те нямат чет

После даже в кинотоот което нищо не разбирам,

 се наврях. Заради Рангел Вълчанов се прежалих.

И тв труженик бях във „Всяка неделя“ по времето 

на Янчо Таковпо прителска линия.

С Рангел Вълчанов правихме и театър в Хасково,

и един игрален филм („Последни желания„),

и няколко документални

Той ме заведе в Индия за 3 месеца, друго да не му дължах

за това вечно съм му благодарнаСърцето ми остана в тази страна.” 

 

Г О Л Я М А Т А  Л Ю Б О В 

 

ТойРангел Вълчанов, е нейната „фатална” любов,

 а тя – най-вдъхновяващата между музите на

режисьораЗаедно пътуват много и тя дори

 прихваща от неговия прословут шопски хумор 

 

Всъщност поетесата твърди

че е била влюбена в него още от детството си: 

Имах няколко такива големи детски любовиБаща ми тогава беше заместник-

министър на културата и растях в прекрасна интелектуална среда

Изкарвахме зимната ваканция в резиденцията в Бистрицатогава тя беше 

на културните дейци.Страховити компании се събираха там и общуването 

с тях силно повлия на оформянето на характера ми

Та първата ми любов беше Джеки Вагенщайн … Втората – Христо Ганев 

А третата е РангелВидях го за първи път на Слънчев бряг – той снимаше там

 „Слънцето и сянката“ и показваше на баща ми заснетия материал.

Бях на 11-12 години, ако не се лъжа, и той страшно ме впечатли

особено гласът му.” 

 

На него е посветена част от поемата  “Любов” :

 

„Не казвам, че си бил благочестив … 

Напротив, казвам (с много, много обич) 

Ех, имаше си недобри черти … 

Една добра на лоши сто да смятам – 

пак взимам и едната, и стоте! 

Обикнах и приех дори смъртта ти, 

тъй както всяка друга част от теб! „

 

КРЪГ’ 39 

 

През декември 1989 г. емблематичният “Кръг’ 39” 

организира най-мащабното събитие в историята на 

българската поезия – “Голямото поетично четене”,

както го наричат участниците. Самите автори от

това неформално дисидентско сдружение, между 

които е и Миряна Башева, четат свои творби в

препълнената  зала на Софийския университет.   

 

 

 

СЛЕД ДЕМОКРАЦИЯТА 

 

Въпреки силното разделение и противопоставяне

в онези години, тя е уважавана

„и от двете страни на барикадата“

за ТАЛАНТА и ПОЗИЦИЯТА си.

 

След избухването на демокрацията се наложи 

по-сериозно да подходя към въпроса за хляба насъщен.

И тук искам непременно да благодаря на Петьо Блъсков 

и Валери НайденовАко не бяха ме взели в „24 часа„, 

сега нямаше да съм в „Сега„!

А това вече щеше да е ужасно… “ 

 

 

 

ЖИВОТНИТЕ 

 

Известна е с любовта си към тях. Често храни бездомни

 кучета и котки, а в дома й винаги има четириног приятел. 

Кръщава ги със знакови имена. Последната й котка Здравка

е кръстена на мястото, където е намерена  – НЗОК.  

 

По време на тримесечното пътешествие с Рангел Вълчанов из Индия : 

 

„… Разни свещени маймуни и котки, и дори най-важното животинско божество,

една кравасе мъкнеше след мене по улиците на Бенарес сума време,

 накрая влязохме заедно в едно миниатюрно дюкянче за обувки и кравата се заклещи

 на врататаразтърси се ипопиля целия дюкянРазхвърчаха се патъци…

 Аз ужасно се притесниха собственикът беше щастлив

че го е посетило свещено добиче, и ми благодареше най-пламенно“. 

 

 

ФИНАЛЪТ ???

 

„Аз нямам как да стигна до финала, 
да пусна тоя свят на самотек. 
Мен еволюцията ми е дала 
безсмъртие, защото съм човек. 

Аз няма да положа тихи кости 
под жалните орландовски брези 
и моите опечалени гости 
ще си спестят и свещи, и сълзи. 

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин, 
на черните Адамови ребра, 
над мене няма да програчи гарван. 
Предупреждавам: Няма да умра. 

А ако някой ден – помози бог! – 
откаже медицината отсрочка, 
не бързайте с цветя и некролог. 
Предупреждавам: Няма смърт. И точка. „

 

 

 Постепенно оттеглила се от поезията, жрналистиката и публичните изяви, 

Миряна Башева издъхва в съня си на 12 юли 2020 г.

 ОСТАНАЛОТО Е В ПОЕЗИЯТА Й ….