„Трябва да се бориш за живота си. Това е главното условие, за да го задържиш.“ – СОЛ БЕЛОУ

На 10 юни през 1915 година в Квебек (Канада) е роден американският писател СОЛ БЕЛОУ, дете на руски евреи, преселници от Петербург. 9-годишен се премества в Чикаго заедно със семейството си. Там учи антропология и социология,  дипломира се през 1937 година. След това решава да стане писател. На 22 години вече е създал свое семейство и трябва да се грижи за него. Започва работа като учител, пише романи, участва в съставителството на енциклопедия „Британика”.  Идва Втората световна война и владеещият няколко езика (английски, френски, иврит, идиш) писател се оказва в Търговския флот. Преживяванията си на 29-годишен младеж, който очаква да бъде приет в армията, описва в своя първи роман „Блуждаещият” (1944). Краят на войната го връща отново при заниманията му на учител и писател. В творчеството на Белоу се сливат двете основни линии в американската литература:  Уитмановата, за свободния човек в свободно общество, и тази на Теодор Драйзер – за новия градски човек на Америка и неговото реалистично показване. „Романист на съвременния, модерния, интелектуалния американски град”, Сол Белоу е автор на книги като:

  • „Жертвата” (1947)
  • „Приключенията на Оги Марч” (1953), наречена от неговия приятел и ученик Филип Рот „най-важната книга, публикувана на английски през втората половина на XX век…“
  •  „Не изпускай деня” (1956)
  •   „Хендерсън, царят на дъжда” (1959)
  • „Херцог” (1964)
  • „Дарът на Хумболт”(1975), за която получава награда „Пулицър”
  • „Повечето умират от сърдечен удар” (1987),
  • „Актуално” (1997)

Носител е на много литературни награди. Сред тях: Националната книжна награда на САЩ – 1954, 1965, 1971 г.; Национален медал за изкуства – 1988 г.; Награда ”О‘Хенри“ – 1980 г., “Пулицър” и Нобелова за литература за 1976 година. Умира през 2005 г.

Дълго време на български език е преведена само една книга от този значим  американски писател –  „Не изпускай деня”, в превод на  Ирина Калоянова-Василева. Изданието от 1974 г. с предговор на Кръстан Дянков може да се намери в Библиотека „Зора”. В последните години издателства у нас му отделят по-голямо внимание, предлагайки на българските читатели възможността да се запознаят и с други негови творби.

 

Августина Савова