На 29 август 1838 година е роден Тодор Икономов – възрожденец, църковен реформатор, просветител, общественик, политик, публицист и мемоарист.

Роден е в село Жеравна. Негови учители в София и Сливен са Сава Филаретов и Сава Доброплодни. От 1861 година е в Цариград и дейно участва в обществено-политическите борби, изучава философските системи на Волтер и гръцкия мислител Т. Каирис. Става монах, привърженик е на Унията, но под влияние на П. Р. Славейков захвърля расото и отива в Русия, където завършва Киевската духовна академия. От 1867 до 1871 година е учител в Шумен и Тулча. Сътрудничи на списание „Читалище“, в. „Македония“ и други.

По време на Освободителната война е на разположение на руските войски. След Освобождението е народен представител, подпредседател на Народното събрание, министър-председател на Държавния съвет, кмет на София, окръжен управител в Бургас, Сливен и Шумен. Умира през 1892 година.

Като мислител създал духовни ценности, Икономов заема достойно място в историята на българската философска и обществена мисъл. Неговите приноси са в следните научни области – естественонаучен материализъм, възгледи за религията, естетически и социологически схващания.

Тодор Икономов е сред онези, които създават списание „Читалище“ и спомагат да се превърне то в значимо културно издание, на което е съдено да премине през два века – деветнайсти и двайсти, и да влезе в трети – двайсет и първи.

(Проф. д.ф.н Слави Славов/ Читалище, 2008, № 7-8, с.12-13)