Теодор Панайотов : „Свободни ли сме днес?“

На 2 март 2023 година от 11.00 часа във фоайето на общинска зала „Май” се проведе церемонията по връчване на наградите от конкурса за написване на есе на тема „Свободни ли сме днес?”, организиран по повод 145 години от Освобождението на България.

Жури в състав Мария Вълкова от РУО Сливен – председател и членове журналистите Веселина Седларска и Щиляна Василева прегледаха и оцениха разработките. Наградите, осигурени от Народно читалище „ЗОРА 1860”, са :

I място : 200.00 лева ; II място: 150.00 лева ; III място: 100.00 лева

Днес публикуваме   есето на Теодор Панайотов, ученик от 12 клас на ПГИ „Проф.д-р Димитър Табаков”, класирана на второ място:

Свободни ли сме днес?

(ЕСЕ)

В днешно време е общоприет фактът, че всички сме свободни. Никога преди в историята на цивилизацията не е имало момент, в който човечеството е растяло толкова бързо във всеки аспект. Но всичкият този разкош ни заслепява за истината. Свободни ли сме наистина днес? И какво означава един човек да е свободен?

Темата за свободата не е новост. Великите мислители на всяка ера са се опитали да достигнат до определение, което да задоволи тях и колкото се може повече други хора. Както много други абстрактни концепции, свободата също е субективна. Индивидуално, всеки човек трябва да достигне до своята дефиниция на свобода.

Тя е разглеждана от различни гледни точки. Мнозина вярват, че свободата ни е дадена като дар от Бог, който не може да бъде върнат. Но не всички са съгласни с това. За френският философ Жан Пол Сартр свободата е проклятие – всеки е длъжен да живее с тежестта на решенията, които е взел, и да поеме пълна отговорност за тях. И за това той казва: ,,Човек е осъден да бъде свободен.‘‘

Свободата е дар. Тя изгражда личния характер на всеки един от нас. Замислете се за себе си или всички хора които познавате – всеки индивидуално е взел поредица от решения, които са ги довели до това да бъдат такива, каквито са днес. Затова е дар. Защото свободата е    уникалното във всеки човек.
Въпреки това не мисля, че свободата съществува в  нейната първична форма. Не, аз вярвам, че всички държим второстепенна форма на свобода. Този факт не може да се промени. Това е така, защото за мен свободата – истинската свобода, е да имаш правото на избор без никакви ограничения. Решенията ти да не бъдат повлияни от никакви външни фактори.

На пръв поглед може да изглежда, че е така. Но не е. В нашия развиващ се свят всички зависим от нещо или сме обвързани от някакви правила. И това, с което оставаме, е изкуствена свобода или с други думи -илюзията за избор. Винаги сме под влиянието на някакъв вид контрол – медията, интернетът, или дори законите. За мен истински свободни са били единствено нашите древни предшественици, преди възникването на модерната цивилизация.

Въпреки това осъзнавам, че идеята ми за свобода е непрактична. Живеем в най-добрите времена, като имаме достъп до инструменти, напълно непонятни за хората, които са живели преди сто години. Ние хората, осъзнавайки че без загуби няма просперитет, жертвахме нашата свобода в името на нещо по-велико – благополучието и щастието.