„Това е личност богата, динамична, продуктивна, но основното, което се откроява в живота и делото й, е поривът с дейност и творчество да възкресява заглъхналите у българина духовни сили и нравствени ценности, които водят до хармония и прогрес.“  (Б. Симитчиев)

 

Родена е на 4 май 1884 г. в Сливен, в семейство на достойни и борбени българи, дали живота си за България. Баща й, Захари Господинов, е  участник в легията на Раковски и опълченец на Шипка. Единият му брат загива като знаменосец в четата на Хаджи Димитър, а другият, известен като Гунчо войвода, е сподвижник на Панайот Хитов и Филип Тотьо. Майка й, Събка Райкова, също принадлежи на знатен сливенски род.

В тази къща дълги години живее известната сливенска художничка и обществена деятелка Теодора Хаджидимитрова

Теодора завършва с отличие Девическата гимназия „Царица Йоана“ в Стара Загора и след кратко учителстване заминава за Брюксел, където учи две години в Академията за изящни изкуства. Премества се в Анверс и завършва със специалност „живопис“. Там изучава история на изкуството и облеклото, дисциплини, които се превръщат в основа на нейната дейност след завръщането й в родния Сливен през 1914 г. Омъжва се за утвърдения вече художник Георги Хаджидимитров, възпитаник също на Анверската художествена академия. Техният дом става място на оживени срещи и разговори за изкуството. Чести гости са художниците Ст. Егаров, Ст. Петров, Д. Добрев, Сирак Скитник, театралът Ст. Киров, Стела Русчева, Стефан Гидиков и др.

Тази изключителна жена успява да съчетае преподаването в Мъжката гимназия с  отглеждането на двамата си сина. „През целия си живот тя владее и държи с еднакво усърдие и перото, и четката.“ Убедена феминистка, членува в Радикалната партия и е първата жена, избрана за общински съветник в Сливен. Нейна е идеята като активист на Женското благотворително дружество „Майчина длъжност“, да бъде открито Девическо професионално училище. Там тя преподава история на облеклото, българско везмо и рисуване. Същевременно страстно събира песни, легенди и приказки, както и везани тъкани (престилки, черги, възглавници), от които създава прекрасни композиции. Дарява ги на Историческия музей и Държавния архив в града.

Нейните интереси и дейността, която разгръща в Сливен, са многопосочни:  активно участва в основаване Дом на изкуството и печата, в създаване Група на художниците (1932), председателства „Алианс Франсез“ (1935-1947), редактира сп. „Родители и деца“,“Вестник на младото момиче“ (1940), сътрудничи на сп. „Жена и дом“ и „Ла Бюлгари“. Автор е на студии и книги:  „Народната везба – неизчерпаем източник на идеи“, „Жената в изкуството“ (1935), „Обща история на облеклото“ (1938). С псевдоним Аглика издава „Изворът на орлите“, „Легенди за сините камъни“, „Асеница“ и др. Непубликуван остава романът й „Вулкан ще изригне“ за героичното минало на Сливен през Възраждането. 

Неуморният и вечно търсещ дух на Теодора Хаджидимитрова намира спокойствие на 1 януари 1963 г. Мястото й в културния живот на града е безспорно. Тя принадлежи на едно поколение българи, великолепно образовани, които всеотдайно и целенасочено, с много вкус и желание, изграждат основите на българската култура в началото на 20-ти век.