Театралният живот в Сливен 1860-1960

Години по-късно „сливенското читалище „Зора” дава

във Взаимното училище първите две публични

представления в града – „Многострадална Геновева” през

1868 г. и втори път същата драма, но заедно с комедията

„На яве и насън все едно” на 26 декември 1870 г. 

Инициатор, организатор и режисьор е учителят

Михаил Икономов. Събитието е озвучено от малък оркестър

под ръководството на Димитър Хаджииванов.

И ето, в навечерието на XX век, в центъра на Сливен се появява внушително здание. Мястото е закупено още през 1878 г. от читалище „Зора“, но трябва да минат 20 години, за да бъде построена модерната сграда с театрален салон, хотел и кафене. Станала факт, благодарение на дарителска кампания и общинска помощ,  дълги години тя е център на интензивен културен живот в града.  Откриването е на 17 януари 1898 г., когато читалището „дава първото театро” в новия си дом – драмата „Руи Блас” от В. Юго.

„В тази пиеса вземаха участие хора, които никога не им е минавало през ум да излазят на сцената. Тогава целта, както и през 1868 г., беше не да се продаде „изкуство“, а да се свика народа да си даде лептата, да види що се е построило, да се поучи що-годе и да подкрепи този важен от първа величина институт.“(Ат. Николов)

В същата тази 1898 г. към читалище „Хр. Ботев“ е създаден работнически театър. В началото целта е скромна – събиране средства за построяване на клуб. Режисьор на представленията е Михаил Стефанов (шивач), участват Коста Ташев, Ал. Тодоров, Кина и Йордан Къневи, Ст. Бояджиев и др. Голямата промяна идва, когато в трупата се включва като актриса и режисьор Елена Попова – бесарабска българка с театрални изяви в женските дружества на Русе и Варна. В Сливен пристига през 1900 г. заедно със съпруга си Георги Попов – адвокат. Поставя пиесите „Нора“ на Ибсен, „Тъкачите“ на Хауптман, Чеховите „Три сестри“, „Лес“ на Островски и играе главните роли в някои от тях. Често по време на летните ваканции в спектаклите се включва и Стефан Киров, тогава студент в школата на Московския художествен театър. Ученик на Станиславски, той  приобщава Елена Попова към стила на големия руски театрал и до голяма степен влияе върху избора на пиеси.

Така въпреки скромното начало на този театър, „на негова сцена започва появата на новия съвременен репертоар и правят първите си стъпки редица артисти, оставили по-късно име в българския театър“, като Стефан Киров, Стефан Македонски и Щилиян Попов.

Дори по време на войните салонът на „Зора“ винаги е пълен с ентусиазирана публика. На ососбен успех се радва пътуващият театър на Матьо Македонски. През 1912 г. трупата на специализиралия в Германия артист и режисьор, представя на сливенска сцена много от своите спектакли („Лес“, „Доходно място“, „Ивайло“, „Службогонци“, „Лукреция Борджия“).  Заедно с професионалните актьори в тях участват и местни театрали. Това е истинска школа за читалищната трупа, незаменим опит и израстване в работата. Логично идва и следващата стъпка – през 1918 г. театърът в Сливен става професионален. Краят на Първата световна война е дошъл и към интернирания в града Тодор Чолаков (възпитаник на театралното училище в Букурещ) е отправена покана да оглави трупата. Авторитетно и методично, подкрепян от колегите си, той налага професиоанален ред и ритъм на работа. Към местното театрално ядро (Г. Костичков, Ат. Георгиев , Л. Георгиева, Хр. Рохов, Н. Дойчев и др.) привлича  все повече професионални артисти и режисьори. „Сливенски градски театър”, както е преименуван в 1919 г., все по-уверено върви към своята самостоятелност, макар дълго още да е читалищен. За десет години (1918-1928) през неговата сцена  преминава съзвездие от български артисти – Борис Пожаров, Мара и Георги Миятеви, Матей Икономов, Ася Байчева, Анета и Владимир Николови, Михаил Гарецки, Елена и Димитър Коцеви, Вася Грозева, Иванка и Дочо Касабови, Надя Станиславска и др.

   Въпреки опитите да бъде спасен, останал без декори, костюми, реквизит и финансова подкрепа, театърът в Сливен загива. За да се роди отново в първия български „Приказен театър“.  Създателите му Георги Костичков и Атанас Георгиев са вдъхновени от Борис Борозанов, ръководител на Детския отдел към Софийски народен театър. С много трудности и заем от банката,  през 1930 г. те представят първия си спектакъл – „Бисерка“ по Андерсен. Успешното начало е поставено. Театърът бързо получава признание и субсидия от читалището, сформират се детски оркестър и балетна трупа към него под ръководството на композитора Мишо Тодоров. За 15 години са реализирани с много любов и въображение повече от 60 постановки за деца и възрастни, представени не само в Сливен, но и в други градове.