На 17 април 1846 година /нов стил/ в Сливен, в квартал Клуцохор е роден Атанас Стоянов Куртев – Таньо войвода.

От малък имал буен характер и често ставал главатар в детските игри. Още тогава получил прозвището „войводата“ и открито се възхищавал на Хаджи Димитър. За кратко опитва да учи абаджийския занаят, но след това пътува с баща си по различни места, за да му помага в търговията с добитък. Именно тези пътувания оказват влияние върху характера и свободолюбивите идеи на младия Таньо.
По същото време революционното дело в България набира скорост. Организират се тайни комитети по идея на Васил Левски, а пръв негов сподвижник в Сливен е Таньо Стоянов. Левски поверява тайната поща именно на него. При последното посещение на Апостола в Сливен през ноември 1872 година Таньо му служи като охрана. Малко след това е арестуван, съден и откаран към Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелството, че бил калебент – можел свободно да се движи в града, той избягал на 14 януари 1875 година и преоблечен като арабин се добрал до Цариград, а оттам с кораб до Румъния. През август 1875 година е определен за апостол на готвещото се въстание в Сливенско. Стигнал до Варна, където заедно с други революционери получил инструкции от идващия от Цариград Иваница Данчев. После през Дулово, където го чакали поп Харитон и Стоил войвода, и през Тутракан се прехвърлил в Олтеница. Оттам отишъл в Турномагурели, където прекарал зимата в подготовка за минаване в България с чета през пролетта на 1876 година. Поддържал връзка с Панайот Хитов в Белград, но дружал и с Христо Иванов Големия, един от приближените на гюргевските апостоли.
След като Гюргевският революционен комитет взима решение за въстание сам организира чета от 26 души. Преминаването на четата е съгласувано с това на четата на Христо Ботев. По съвет на Христо Ботев и Никола Обретенов се насочва към Олтеница, за да може едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Източна, а другата в Западна България.
На 16 май 1876 година четата минава река Дунав и се насочва към Стара планина, но след Делиормана след нея тръгват турски потери. Водят три сражения и на 27 май, при днешното село Априлово, четата е разбита и Таню войвода започва ръкопашен бой с турците, за да осигури време на останалите живи да се спасят. След като убива шестима, войводата пада убит.
От 1985 година се организира четиридневен поход „По стъпките на четата на Таню Войвода“ от 30 април до 2 юни.

По материали: в. „Сливенско дело“, 1976, №50