Таньо войвода

На  5 април  1846 година /17 април нов стил/ в Сливен, в квартал Клуцохор е роден Атанас Стоянов Куртев – Таньо войвода.

Съвременниците му разказват, че от малък има буен характер и често става главатар в детските игри. Още тогава получава прозвището „войводата“ и открито се възхищава на Хаджи Димитър. За кратко опитва да учи абаджийския занаят, но след това пътува с баща си по различни места, за да му помага в търговията с добитък. Именно тези пътувания оказват влияние върху характера и свободолюбивите идеи на младия Таньо.
По същото време революционното дело в България набира скорост. Организират се тайни комитети по идея на Васил Левски, а пръв негов сподвижник в Сливен е Таньо Стоянов. Левски поверява тайната поща именно на него. При последното посещение на Апостола в Сливен през ноември 1872 година Таньо му служи като охрана. Малко след това е арестуван, съден и откаран към Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелството, че е калебент – може свободно да се движи в града, той бяга на 14 януари 1875 година и преоблечен като арабин се добира до Цариград, а оттам с кораб до Румъния. През август 1875 година е определен за апостол на готвещото се въстание в Сливенско. Стига до Варна, където заедно с други революционери получава инструкции от идващия от Цариград Иваница Данчев. После през Дулово, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода, и през Тутракан се прехвърля в Олтеница. Оттам отива в Турномагурели, където прекарва зимата в подготовка за минаване в България с чета през пролетта на 1876 година. Поддържа връзка с Панайот Хитов в Белград, но дружи и с Христо Иванов Големия, един от приближените на гюргевските апостоли.
След като Гюргевският революционен комитет взима решение за въстание сам организира чета от 26 души. Преминаването на четата е съгласувано с това на четата на Христо Ботев. По съвет на Христо Ботев и Никола Обретенов се насочва към Олтеница, за да може едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Източна, а другата в Западна България.
На 16 май 1876 година четата минава река Дунав и се насочва към Стара планина, но след Делиормана след нея тръгват турски потери. Водят три сражения и на 27 май, при днешното село Априлово, четата е разбита и Таньо войвода започва ръкопашен бой с турците, за да осигури време на останалите живи да се спасят. След като убива шестима, сам войводата пада убит.
От 1985 година се организира четиридневен поход „По стъпките на четата на Таню Войвода“ от 30 април до 2 юни.

Предлагаме Ви и една статия за Таньо войвода, написана от  Атанас  Николов и поместена в сборника  „Той не умира: Сливен на безсмъртните си синове”, 1935. Правописът е осъвременен, но е запазен стилът, остарелите думи и изрази.

 

 ТАНЮ ВОЙВОДА

(бележки)

   В полите на сливенското светогорие, наричано сега „Кешишлика“, се гнезди онази част от града Сливен, която носи гръцкото название Клуцохор (от Критосъхора, по турски Кадикьой, т.е. съдийско село). Макар и част от града, поради своето заселване, станало при особени обстоятелства, поради своята самостоятелност в миналото като селище и поради неговата откърмена в душите на хората светост, завещана от вековете, „Клуцохор“ се гордее не само с особения дух на своите поселници, но и с това, че в неговите пазви не е могъл да живее нито чужденец, нито друговерец. От ред документи се установява, че през време на робството клуцохорци са защитавали своите права над вода и гори с една упоритост по отношение на сливенци, която упоритост в резултат е довеждала до издаването на царски фермани в тяхна полза. Духовно дори много години „Клуцохор“, макар че само една река го дели от Сливен, е бил под Търновската епархия, когато Сливен е бил под Одринската. И в това селище, гнездо на упорит дух, на явна самостоятелност и на традиционна светост, са расли големи  образи на духовна пробуда и възраждане, на свободолюбиви хора бунтари и просветители. „Клуцохор“ е люлката на Злати Кокарджоолу, Индже войвода, д-р Ив. Селимински, Хаджи Димитър, Георги Икономов, Доброплодни, Кръстю Асенов, Ст. Серткостов, поручик Поп Начев, Г. Папанчев, Нено Господинов Брадата, х. Петър Моралията и на един многочислен интелигентен и бунтарски свят в миналото и сега. „Клуцохор“ е родното място и на революционера бунтовник Таню войвода.

Един неразбулен още образ, един войвода герой, на когото не е отдадена още подобаващата почит – това е Таню войвода. Таню Стоянов Куртев е роден в гр. Сливен, в квартала „Клуцохор“ през 1846 год. Син на Стоян Куртев, известен „домузчия“, т.е. свиневъдец. Родителите му живеели в единствения в гр. Сливен („Клуцохор“) „Домузчийски сокак“, сега улица „Таню войвода“. Таню имал двама братя: Курти и Димитър и две сестри: Тана и Рада.

Буйният и решителен темперамент на младия Таню се проявявал все повече и повече. Бил е личен приятел на Хаджи Димитра и влязъл във връзки с революционерите в Сливен и Влашко. Проявленията му правели впечатление на една дейна и безстрашна личност. От юноша още си спечелил прозвището „Войводата“. Когато през 1870-1871 г. са се организирали вече планомерно революционните комитети, Таню Стоянов заел видно място в Сливенския революционен комитет. Той бил едно от най-доверените лица на великия апостол Васил Левски. Когато последният идвал в Сливен, Таню го развеждал из града като търговец на аби, а всъщност те събирали средства и организирали хората за въстание.

През 1872 г. Левски издал на Таню Стоянов едно генерално пълномощно, с което да действува, както намери за добре, „да зема, да дава за всичко“ и „са препоръчва като искрен деятел и постоянен работник за постижението на святата ни народна цел – освобождението на милото ни отечество“. Дава му се голямото право да организира комитети и да действува в Ескиджумайско, Османпазарско, Котленско и Хаджиолу-Пазарджишко.

Ето и самото пълномощно:

Б.Р.Ц.К. и България                                                                                     Месец ноември 15 – 1872 г.

ПЪЛНОМОЩИЕ

Носящият това писмо под име Кадир Афъз (Т.С.) Таню Стоянов – което име той, според обстоятелствата, може да си го изменява, като предварително яви за това в окръжния център, отдето зависи, ще зема и дава за всичко. Същото лице ся препоръчва като искрен деятел и постоянен работник за постижението святата ни народна цел – освобождението на милото ни отечество България. Като таквози нему ся поръча и ся упълномощава да работи и действува в Джумайско, Османпазрско, Хаджиоглу-Пазарджишко, и в Котленската околност: Медвен, Градец, Жеравна, Ичера, като съставя частни революционни комитети според устава. От тия места той ще зима имената по на три лица и тия имена ще ги явява на окръжний център в двоен вид, сиреч истинското им имя и ново даденото.

На упълномощеното лице се дава пълно доверие в работата му, затова приканва ся секи от речените места да уважава приказанията му и всичко, каквото ся зело, дало с това лице ще са яви на окръжния център, от дето пак ще ся предава смятка в Ц.К. за всичките действия, които съвпадат в окр. център.

Пълномощното лице ще ви разясни за всичко как трябва да ся работи и писменните споразумения под какви бележки трябва да стават, щото неприятелят нищо да не може да разбере, ако би нещо да му падне в ръцете.

Централният революционен комитет с  всички речени места ще зема и дава чрез окръжния център, а за това секи един, за каквото и да иска да ся отнесе до Ц.Б.Р.К., нека ся отнесе чрез окръж. център. Стамболу-Мехмед ефенди.

Подпис

АСЛАН ДЕРВИШООГЛУ КЪРДЖАЛЪ

Тайната революционна дейност на Таню войвода не могла да остане неподозрена от турците. През 1873 г. той бил арестуван, вероятно по предателство, защото изтезанията, които са правени над него в страшния сливенски затвор „Полицаите“, били с цел да се узнае от него някое страшно противодържавно действие. Големите молби на неговите родители, че той е невинен и наклеветен, склонили турците да го пуснат, но при условие да се подпише декларация от 40 души граждани, че е невинен. След два месеца наново го заподозрели властите и го арестували. Сега нищо не помогнало за освождаването му, не помогнали дори и ходатайствата на новия и първия сливенски владика Серафим. Таню войвода бил осъден като революционер на доживотен затвор в Диарбекир, дето бил откаран в тежки вериги.

През 1875 г. Таню избягал от затвора на Диарбекир заедно със съгражданина си д-р Г. Миркович. Турските власти наново започнали претърсвания в Сливен и под знака на съмнението, че родителите му го крият в голямата им къща, запалили я отвсякъде. Нейните изгорели остатъци са още налице.От Диарбекир Таню войвода отива с  големи усилия и прикрития в Цариград, в качеството си на работник, заедно с д-р Миркович. Оттам той отива във Влашко. Срещнал се с революционерите и застанал в онова течение, което искало, щото с пушка в ръка, посред балканите на България, да се извоюва свободата на отечеството, станал член на революционния комитет в Турну Магурели и се е ползувал с едно завидно уважение от членовете на Комитета.

По времето, когато Таню се намирал във Влашко (1875-76 г.), революционното раздвижване на духовете на освобождението на България било повишено. През пролетта на 1876 г. се очаквало всеобщо народно въстание, усилено готвено от Тайния централен революционен комитет. Комитетите във Влашко готвели да организират две чети, които през май 1876 г. да минат Дунава и да раздвижат българското население за борба. Едната чета трябвало да мине Дунава при Оряхово, да повдигне цяла Западна България, а другата да тръгне от Олтеница и през Разград – Шумен да се отправят за Сливенския балкан, дето да се присъедини към готвеното там голямо въстание под ръководството на Георги Икономов и по-после – на Стоил войвода. За войвода на първата чета бил определен Панайот Хитов, който отказал, та четата минала  Дунава под войводството на Хр. Ботев при Козлодуй. За войвода на втората чета бил определен Таню Стоянов Куртев.

През 1875 г. избухнало Херциговинското въстание, което още повече раздвижило духовете за борба. Още същата година през месеците ноември и декември Таню поискал да събере чета и, като мине Дунава, да отиде в Сливен. В Олтеница той се срещнал с брат си Курти, по когото съобщил в Сливен, че напролет ще мине с чета Дунава, та сливенското въстание да не се почва, докато не пристигне той в Сливенския балкан. . Разбира се, че сливенското въстание зависело от общия план на действие и било определено за 1 май. Априлското въстание се обяви на 20 април. Сливенското бе обявено за 3 май. Но зла орис – необикновена снежна виелица в балкана му пресече пътя и хората, които бяха излезли в планината, начело със Стоил войвода, бяха избити по снежните дири на 11 май 1876 год.

Брата на Таню не можал да стигне до Сливен. Из пътя той бил нападнат и убит при с. Дорово, Еленско.

Средствата за пролетната чета на Таню войвода трябвало да се съберат в Крайова и Турно Мъгурели. Но тия средства били много оскъдни. За целта Таню организирал и извършил смелия и хайдушки обир на пощата между Турну Мъгурели и Александрия през 1876 г. Сумите поверил на един революционер да купи оръжие, но последния задигнал парите, забягнал в Белград и изчезнал.

И все пак войводата не се отчаял. Той организирал 18-20 четници, повечето сливенци, и на 19 април бил готов да мине Дунава. Но по нареждане на Обретенов четата трябвало да мине Дунава на 16 май. На уречената дата Таню войвода преминава Дунава със своята малка чета под Тутракан, между Русе и Силистра, близо до селата Български Косуй и Спаничево. От тук започва  кървавата епопея на решителния и млад войвода, подвигът на една неравна борба. Властта, известена за възможни минавания на Дунава по тия места, обезоръжава местното население и струпва големи войскови части. Четата прониква през лагерите и се озовава при Декили Таш – Варненско. Привършената храна на четниците станала причина да се узнае дирята на четата. Тя била усилено преследвана по направление към Разград. Успява да мине р. Русенски Лом при с. Турлак и навлиза в гората между Хидар и Попово. Насочва пътя си към Сливенския балкан, но многобройната турска орда обгражда четата в тая гора. Посред неравен бой голяма част от четниците падат убити. Упоритият войвода с малцината четници, останал без храна, пробива кордона на неприятеля и достига до селото  Араплар, дето последва нова обсада. В отчаяния бой с голямата потеря Таню войвода пада убит. Повечето от четниците били избити, а по-голямата част от останалите живи били заловени, предадени на съд в Русе и избесени. Четата била унищожена. Таню войвода бил обезглавен и главата му била разнасяна из Разград, побита на прът, като били събирани пари от българи и турци, задето градът бил уж спасен от страшния комита. Говори се, че от четета останал жив само четника Димитър Иванов, който дълго след това живял в гр. Бабадаг.

В плеадата борци за политическото освобождение на България Таню С. Куртев изпъква като революционер организатор и войвода. В неравната борба той слага геройски костите си за свободата на отечеството. Това е плод не само на младежко увлечение и буен темперамент, но проява на висок патриотизъм и дълбока любов към Родината със съзнанието, че свободата се добива само със скъпи жертви. Саможертвата на Таню войвода го поставя редом с великите Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Георги Икономов и другите сливенски дейци – безсмъртни синове на България.

Атанас  НИКОЛОВ