„Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение“ – султанският ферман за Добри Желязков Фабрикаджията

  На 4 /16/ февруари 1836 година турският султан Махмуд  Втори  подписва ферман, който е връчен на  Добри Желязков Фабрикаджията – „стопански великан и реформатор-мъченик в полето на българската промишленост”.  С този документ е узаконено построяване на императорска сукнена   фабрика в Сливен, донесла икономически подем, слава и гордост за града под Сините камъни.

Ето какво пише по темата индустриалецът инж.-арх. Георги С. Козаров в своята книга „Добри Желязков Фабрикаджия: Родоначалник на българската текстилна индустрия”, издание на юбилейния комитет за отпразнуване стогодишнината на първата българска текстилна фабрика, С., 1934:         Виж пълния текст Тук

            “Обърнах се за сведения към единствения тогава още жив син на Добри Фабрикаджията – сливенския търговец Иванчо Д. Желязков, който има любезността да ме осветли върху всичко, що знаеше за баща си, за живота и дейността му, за строежа на фабриката, като ми даде за използване запазения у него султански ферман, даруван на баща му, заедно с образите на значките, що са пришивали на фесовете на фабричните работници.

          Ферманът е написан на хубава пергаментова хартия, подплатена с як зелен плат; широк е 0,65 м. и дълъг – 0,90 м. По рисунка и писмо ферманът е изящно изработен – всички рисунки са правени на ръка от добър художник. Изящно изработената султанска тугра (герб), околните ѝ рози, звезди, полумесец и др. са рисувани с туш (черно мастило), изпълнени с най-ярки и живи краски: златна, синя, зелена, жълта и пр. Ферманът се е пазил някога в цветарника (чичеклика), после в сандъка на дяда Добрева син – бай Иванчо, преди години в Сливенското читалище „Зора”, а сега се намира на съхранение в Българския народен музей, София. / През м. октомври 1930 г.  от читалището го предават на Велико Горданов, тогава директор на Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий” в София, където се съхранява и днес./

        Ферманът, както се вижда от съдържанието му, освобождава до смърт Добри Желязков от всякакви даждия и налози и го упълномощава да ръководи и обзавежда бъдещата императорска сукнена фабрика в Сливен. По доставката на плата за облекло на турския военен и чиновнически персонал се сключва договор между турското правителство и Добри за три години, а именно: турската държава ще построи фабриката, ще набавя машините, а Добри ще купува вълна, ще набавя гориво, химикали за производството, ще плаща заплатите на работниците, като предава на турското правителство платовете по 21 гроша аршина, а печалбите и загубите остават за сметка на Фабрикаджията. Добри Желязков се съгласява на предложените условия и пристъпя към градежа на фабриката. Държавата нарежда ангарийна работа, отпуска кредити за машинария и други ненамиращи се на мястото строителни материали – стъкла, тенеке и пр., като упълномощава Добри, със съдействието на турската власт,  да избере нейното място”.

Първата в България и в Европейска Турция сукнена фабрика е свидетелство за предприемчивостта, ума, трудолюбието, стопанския талант и творчески гений на сливенеца Добри Желязков. Тази фабрика работи денонощно и без прекъсване цели седемдесет години, като с това осигурява препитание на хиляди семейства. „Мъже, жени, деца, старо, младо работеше… Турската империя, може да се каже, се обличаше от Сливен, Котел с прилежащите големи балкански паланки…” (Из спомените на Михаил Греков – 1873 г.) Сливенската фабрика остава образец и в по-нататъшното развитие на българската текстилна промишленост.

Мария Маринова, 2019 г.