Съдбата на глаголицата е да бъде свещено писмо

В средата на IX век духовният живот на Европа е смутен от революционните идеи на един скромен монах. Съвременниците му го определят като „мъдър между мъдрите“. Този свят мъж е Константин-Кирил Философ, а до него неизменно стои брат му Методий. Тяхното велико дело ги издига до най-високите стъпала на християнската йерархия и ги превръща в равноапостоли, канонизирани за светци от Българската православна църква още в X век. Във време, когато Европа е скована от догматизъм и разединение, когато властват старите езици гръцки, латински и еврейски, Светите братя се нагърбват с тежката мисия да донесат промени, да поведат стария континент към реформация. И успяват.

1170 години ни делят от великия подвиг. Създаването на славянската азбука, наречена глаголица, е Божие дело. Знак за нейната „осветеност“ е още първата буква А, изобразена като кръст. На глаголица са написани книгите, които княз Борис приема заедно с учениците на Кирил и Методий. Със свещените букви са създадени първите оригинални старобългарски проповеди на Климент Охридски, вероятно и Учителното евангелие на Константин Преславски, с тях презвитер Наум обучава книжовници в Плиска. За съжаление, до днес е оцеляла малка част от глаголическите паметници. Откриването на всяко от тези съкровища има своя история. Някои са открити случайно по време на археологически разкопки или ремонтни дейности, други – в малки манастири и църкви, трети са дарени на науката от наследници на стари фамилии.

Сред най-известните са трите евангелия от Х в. – Зографско, Мариинско и Асеманиево, Синайски глаголически псалтир (14 листа от Клоцовия сборник). Ръкописите се съхраняват в библиотеки и манастири в Русия, Австрия, Ватикана, Египет, Италия, Гърция и др.

Днес оригиналът на Асеманиевото евангелие се пази в Папската ватиканска библиотека. През 1736 г. тогавашният ѝ директор Йосиф Симон Асемани, пътувайки из Близкия Изток, го открива и откупува от манастир в Йерусалим. След смъртта му, негов роднина дарява ръкописа и той става част от славянската колекция на Ватиканската библиотека. Остава неизвестно къде е преписан и художествено украсен, как е попаднал в йерусалимския манастир. През 1911 г. видният славист проф. В. Ягич прави изследване върху глаголическото писмо и пише за особеностите на Асеманиевото евангелие. Той пояснява, че ръкописът е писан с „удивително красив кръгъл почерк“, употребяван главно в македонските области на България. Според една част от изследователите евангелието е написано в края на Х в. или началото на XI в. Според други е написано през първата половина на Х в. и е най-старият от всички запазени старобългарски писмени паметници.

Ръкописът има 158 пергаментни листа с размер 23 х 17 см. Текстът е подреден по недели и празници. Отличава се с богата орнаментика и украса на всяка страница, а уголемената начална буква носи определен смисъл. Важна информация представляват допълненията и приписките на кирилица.

Факсимилно издание на Асеманиевото евангелие от 1981 година може да бъде разгледано в Библиотека „Зора“.

* * *

„Замислена и създадена като писмо за високата църковна книжнина“, глаголицата постепенно отстъпва пред създадената около 893 г. кирилица. Замяната съвпада със „златното“ време на българската писменост и просвета по времето на цар Симеон.

Съдбата на глаголицата е да бъде сакрално (свещено) писмо – това се вижда и от употребата й чак до XVIII век в богослужебни текстове от Хърватско и Далмация.“