„Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!“ – Иво Андрич

На 10 октомври 1892 година е роден писателят Иво Андрич.

Много източници твърдят, че е роден на 9 октомври, но копие на  паспорта му показва истинската дата – 10 октомври.

Андрич е прочут с прекрасната трилогия за родната си Босна. През 1961 година е удостоен с Нобелова награда за литература.

Роден е в семейство на босненски сърби близо до град Травник в Босна. Като младеж отива да учи философия във Виена. По това време е част от Австро-Унгарската империя и при престоя си  във Виена Андрич се включва в движението на босненската независимост.

През 1914 година в Европа избухва Първата световна война и Андрич, като много други активисти за независимост на Босна, попада в затвора. Именно тогава той написва първите си по-значими творби “Ex ponto”  и стихосбирката „Безсъници“. Годините, прекарани в затвора, оставят дълбок  отпечатък върху него.  По-късните му романи са белязани от чувство на враждебност и отчуждение, героите му са травмирани от съдбата.

След Първата световна война Босна става част от Югославия. Андрич започва дипломатическа кариера и след време е назначен за посланик в Берлин. При избухването на Втората световна война, той и съпругата му се оказват в Белград, който е окупиран от германската армия. Въпреки че се спасява от затвора, това е тежък период за писателя. 

В Белград написва романите, които по-късно му спечелват световна слава – „Травнишка хроника“, „Госпожицата“ и „Мостът на Дрина“. трите произведения, публикувани след войната, обхващат векове от богатата история на Босна, за да я превърнат в миниатюрен модел на света.

„Като цяло творческото дело на Иво Андрич (в което доминира неговата проза – романи и разкази) се явява приемник на този класически реализъм, така както го продължават и други творци на XX в. – Томас Ман и Ромен Ролан, Уйлям Фокнър и Михаил Шолохов, Ърнест Хемингуей и Роже Мартен дю Гар… Със своя интерес към социално-човешката проблематика, със своето чувство за история и дълбоко проникване в проблемите на личността, със социално-историческата конкретност в избора на ситуации и персонажи, с чувството за дълбока връзка между национална и индивидуална съдба, със страстния си хуманизъм, с болката и любовта си към човека, с критичния си патос срещу злото и с вярата в определени хуманистични идеали, а в областта на поетиката – с една класическа зряла повествувателна фраза – Андрич продължава традициите на класическия реализъм.”(Светлозар Игов)