На 12 август 1853 година е роден даскалът – бунтар СТОЯН ЗАИМОВ – националреволюционер и апостол на Априлското въстание, просветител, общественик, писател.

След бурна революционна дейност, завършила със смъртна присъда и заменена по-късно с доживотно заточение, е изпратен в крепостта Сен Жан д’Акр (Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор, той заминава за Москва да учи педагогика. След завръщането си в България учителства, съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед“ и става директор на Народната библиотека в София (1903-1908). Заедно със Захари Стоянов полага основите на българската модерна мемоарна традиция.