На 10 март се навършват 75 години от смъртта на Стефан Стефанов Гидиков.

В книгата си „Път през годините” К. Константинов пише: „В спокойния и еднообразен ход на годините твърде често в Сливен са излизали над общото равнище хора, които са раздвижвали въздуха и са давали тежест на живота в града, но споменът за които вече избледнява у старите, имената им се отбелязват съвсем бегло, а за младите – те са почти непознати….. А тези хора са част от богатството на града.”. Между тях е и Стефан Стефанов Гидиков – синът на Стефан Георгиев Гидиков, който е бил подпредседател на Сливенската църковна община, един от основателите и пръв председател на Народно читалище „Зора” в Сливен, приятел на Раковски и Чинтулов. Майка му Щилияна е от известния род Миркович и го отглежда съвсем сама, тъй като той се ражда през 1871 година – три месеца след ранната смърт на баща си. Дядо му е Руско Миркович. Образованието си започва първо в местното класно училище и тъй като семейството е материално осигурено продължава във френския колеж „Пера” в Цариград, където е под опеката на Драган Цанков, пребивава в Париж, Лондон. После записва социология и административно право в университета в Брюксел. Ученолюбив, интересуващ се буквално от всичко той се запознава със западната култура, а заедно с това и с новите политически, икономически и философски течения. Сериозни здравословни проблеми обаче, го карат да прекъсне следването си в чужбина и да се завърне в родния град, където продължава самостоятелно научните си занимания. Неуспешни остават опитите на дядо му Русчо Миркович да го направи търговец. Гидиков чете непрекъснато руските и френски социолози и философи. Като човек с широки интереси и възможности е публицист, философ, писател и критик. Пише по стопански, обществени, политически и философски въпроси. Автор е на пиеси, два романа („Оборище” и „Развалина”), разкази, стихове. Философските му възгледи са доста сложни и противоречиви. Като млад се считал за „социалист-материалист”, основава заедно с г. Бакалов в Сливен в. „Сиромашки защитник”. По-късно, под влиянието на родственика си д-р Георги Миркович, скъсва с тези идеи, работи заедно с него в списание „Нова светлина” и се запознава основно и със спиритизма. Сътрудник е в сп. „Демократически преглед” и се свързва с радикалдемократическите среди. Избран е във Върховния комитет на партията, но скоро напуска комитета, заради независимия си дух, който го разделя с партийните постове. Остават заниманията му като партиен публицист и идеолог. Гидиков преживява тежко крушението на националните идеали през 1918 година и в дневника си на 28 май 1918 пише за бездарността, нахалството и посредствеността, които се ширят по етажите на властта, за липсата на морална и обществена доблест. По—нататък през годините Гидиков се отдава предимно на списване на редица вестници и списания като най-голямото по онова време провинциално научно-литературно списание – „Живот”. То е по образец на западните списания от този род. . Поставя си за цел „да запознае читателите с модерните идейни течения и научни открития от общ интерес“, обявява се против научния догматизъм, но следва подчертана антиматериалистическа линия. Сътрудничели са му Кирил Христов, П. П. Славейков, Д. Полянов, Ст. Михайловски, А. Страшимиров, Трифон Кунев и др.. В „Живот“ се появяват едни от първите творби на Г. П. Стаматов . Гидиков списва и редактира и вестниците „Република”, „Радикал”, „Народна воля”, „Зора”. Той е и активен участник в обществения и културен живот на Сливен. Инициатор и участник във всички основни дружества : туристическо, гимнастическо, театрално, млекарско, бубарско, на социално-икономическите и стопански организации: кооперациите „Шевка” и „Вулкан”, „Дружество за икономическо повдигане на Сливен”, участва в инициативния комитет за издигане на паметника на Хаджи Димитър, паметник на загиналите във войните. Идея на Гидиков е и Държавната лотария. Особено активно работи дълги години в полза на читалище „Зора”. По време на честването на 50-годишнината на читалището през 1910 г. той издига идеята за съюзяване на всички читалища в България, тя е възприета и в 1911 година е учреден Върховния читалищен съюз. За неговите заслуги към града и читалищното дело е обявен за почетен гражданин на Сливен и почетен член на Върховния читалищен съюз. Почетен член е и на НЧ „Зора”. Но наред с всичко това съвременниците му свидетелстват за неговата житейска непрактичност и последните му години преминават в отчужденост от хората и почти в мизерия. През 1939 г. по почин на Читалище „Зора” е отправена молба до Министерството на народното просвещение за отпускане на народна пенсия, молбата е подкрепена от над 20 сливенски организации и дружества, от Съюза на бълг, писатели, от Върховния читалищен съюз, от изтъкнати личности като Тодор Влайков, Ст. Омарчевски, Стилиян Чилингиров, Добри Немиров, Николай Лилиев, Ел. Багряна, Дора Габе, А. Каралийчев, Константин Константинов, Михаил Арнаудов, и др. Но, по неизвестни причини министерството не дава ход на молбата. Стефан Ст. Гидиков умира на 10 март 1944 година. Богатата си библиотека завещава на читалище „Зора”, а трудовете си – на Върховния читалищен съюз. По-късно, през 1978 г. неговата родственица Елена Миркович предава архивни материали на Държавен архив – Сливен, които са обособени в архивен фонд 384К. През 1959 г. писателят К. Константинов казва: ”Дали ще се съберат някога социаликономическите и морални етюди, както и литературните опити на Стефан Гидиков – този напредничав човек с европейска култура, чиито интереси бяха изключително духовни?!”. До този момент това не е станало. Но, подпомогнати от новите технологии,  публикувахме  негови материали на сайта на читалището в рубриката „Виртуална библиотека Книжовно наследство”, където са достъпни за всички. Статиите можете да четете -> ТУК