Стефан Стамболов – революционер, бележит държавник, изявен политик,  поет, журналист и преводач

На 12 февруари 1854 година (31 януари стар стил) е роден един от най-великите мъже на България  –  Стефан Стамболов.

 Човек трудно би могъл да остане равнодушен пред интересната му  и изпълнена с противоречия  личност. Историци и биографи  го описват като харизматичен, манипулативен, готов с лъжа да получи своето. Едно е сигурно – Стефан Стамболов е бил рядко срещан интелигентен и ерудиран човек и смело може да се каже, че е мислил ход пред противниците и опонентите си.

Често е печелел словесни битки, а благодарение на таланта си да говори пред широк кръг хора е съумявал да „извоюва“ това, което му е нужно.

Критикуван от съвременниците си  за диктаторските методи, управлението му като регент (1886-1887 г.) и министър-председател (1887-1894 г.), все пак  поставя успешно основите на подема на България през следващите две десетилетия.

Историята дава противоречива оценка на 7-годишно управление на Стефан Стамболов, известно като „Стамболов режим”. Безспорна е неговата градивна вътрешна политика, насочена към икономическия възход на страната, постигнат с три основни дейности: протекционистка политика спрямо българските производители, привличане на чужди капитали и сключване на изгодни търговски договори с европейски държави.

По времето на Стамболов се развива огромно транспортно строителство на ж.п. линии, шосета и пристанища. Поставя се градивно начало в много области на държавния, обществен и културен живот.

По отношение на външната политика Стамболов пренебрегва редица клаузи на Берлинския договор, води борба с русофилите и активна политика с Турция и Англия, благодарение на което постига засилване на позициите на Българската екзархия в Македония и Тракия и успява да издейства султански берати за български владици в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп.

Диктаторските методи на управление и насилията по време на избори поставят Стефан Стамболов в изолация и му спечелват врагове сред легалната (партиите) и нелегалната (русофилите) опозиция, от което се възползва княз Фердинанд, който приема оставката му на 17.05.1894 г.

Една година по-късно, на 03.07.1895 г., Стефан Стамболов е съсечен от наемни убийци насред София и след три дни умира от раните си.

Освен политик и революционер Стамболов е обичан поет на своето време.  През 1875 г. публикува стихосбирка в съавторство с Христо Ботев – „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, а през 1877 г. и свои „Песни и стихотворения“.

В края на живота си  Стефан Стамболов отпечатва у нас популярния роман на Рафаело Джованьоли „Спартак“, без да посочи името си като преводач.