СТЕФАН ПЕЙЧЕВ – ЗНАЧИМО ИМЕ В БЪЛГАРСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Богато надареният и талантлив творец се ражда на 14 септември 1897 г. в Мангърската махала на Сливен. Художествените му заложби проличават още в детските години. В двора на Пашевото училище, където учи, момчето вае фигури от сняг и прави с керемида по стените впечатляващи рисунки. Там негов пръв учител по рисуване е младият художник Панайот Тодоров, прочул се по-късно с артистичния си псевдоним Сирак Скитник. Когато Стефан е ученик в първите класове на Държавната сливенска мъжка гимназия „Добри Чинтулов”, е обявен конкурс за изграждане паметник на Хаджи Димитър.

„В една от стаите на читалище „Зора” бяха изложени (по-скоро складирани) конкурсните проекти и аз с голямо любопитство много често разглеждах гипсовите макети на тези проекти. Разбира се, мен и на ум не ми идваше тогава мисълта, че след четвърт век аз ще имам честта да участвам в нов конкурс и ще ми бъде възложено изпълнението на фигурата на Хаджи Димитър” – спомня си години по-късно скулпторът.

Пламва Първата световна война. Гимназистът е мобилизиран в школа за запасни офицери в Одрин и учението прекъсва. Завръща се от фронта ранен, награждават го  с  медал. Успешно завършва гимназията и  през 1920 г. постъпва в Художествената академия в София, в класа на проф. Жеко Спиридонов и проф. Никола Ганушев. Първата си самостоятелна изложба с рисунки, в които представя своите модерни идеи,  урежда още през следващата година в родния Сливен. Младият Стефан търси свой път на развитие, но иска да види отблизо  образците на европейското изкуство, за да почерпи от тях познание и вдъхновение. Следвайки мечтата си, предприема пътуване до Венеция (1922 г). Завръща се и още същата година подготвя и открива втора самостоятелна изложба в малкия салон на читалище „Зора”.

Талантлив и устремен, студентът учи и същевременно твори: участва в конкурси за паметници,  изпълнява поръчки, готви се за дипломиране. Художествената академия завършва с отличие през 1926 г. 

През следващата година печели конкурс за специализация в Италия и с държавна стипендия от Министерството на просветата заминава за Венеция и Флоренция. Придружава го съпругата му Иванка, правнучка на Добри Желязков – Фабрикаджията. След отлично положен приемен изпит, Стефан Пейчев постъпва директно в четвърти курс  на Римската академия за изящни изкуства –  една от най-престижните в Европа. Учи скулптура в класа на професор Лупи. Изследва отблизо шедьоврите на великите майстори на Ренесанса Микеланджело, Донатело, Рафаело, Леонардо да Винчи, Тициан, Веронезе…

В Рим Пейчев изработва бронзовия релеф на Пенчо Славейков, поставен на къщата, в която поетът е живял.

Вдъхновен и обогатен със знания и идеи младият скулптор се завръща в България и става редовен член в дружеството „Родно изкуство”.

Много скоро творбите му вече говорят сами за таланта на своя автор. От Сливенската митрополия възлагат на Пейчев да проектира и изработи надгробен бюст-паметник на митрополит Гервасий по повод 10-годишнината от смъртта му. Този майсторски изпълнен паметник, макар повреден по-късно от вандали,  и днес може да се види от източната страна на катедралния храм „Св. Димитър” в Сливен, където е погребан митрополитът.

През 1930 г. отново обявяват конкурс за паметник на Хаджи Димитър в Сливен. Авторски екип, включващ арх. Йордан Йорданов, скулпторите Стефан Пейчев, Васил Вичев, Янко Павлов и сливенските художници Димитър Гаджалов, Стефан Петров и Петър Дамянов печели първата награда и възлагане на поръчката. За работата си по този проект  Пейчев споделя:

„С голямо желание се залових с изпълнението на най-тежката ми до тогава скулптурна задача и още в началото трябваше да се сблъскам с някои неудобства. Фигурата трябваше да бъде висока 3.60 м., а „ателието” ми, бивша железарска работилничка, беше високо едва 3.30 м. Наложи се да изкопаят и бетонират яма и в нея да поставя скелето на фигурата. Второто, още по-голямо неудобство бе това, че помещението имаше дължина едва 5 м., а за да се обхване с поглед една фигура от 3.60 м. ми беше необходимо помещение с дължина поне 9-10 м. Но и на това намерих разрешение – приклекнал ниско в един ъгъл, с обратната страна на бинокъла аз зрително тласках фигурата на повече от 15 м. ”

Освещаването на паметника през 1935 г. се превръща в знаменателно за Сливен събитие. Населението му в тези няколко дни се  „утроява”. Хора от цялата страна се стичат да се поклонят пред Хаджията и неговия безсмъртен подвиг. Паметникът на войводата става емблема и символ на града. Бюстовете на Добри Чинтулов, Панайот Хитов, д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович и Антон Иванов, разположени в основата му, също са дело на Стефан Пейчев.

Скулпторът остава в българското изкуство с още много свои творби: паметниците на Добри Желязков – Фабрикаджията в Сливен, на Ботев и неговата чета в Козлодуй, на Софроний Врачански, както и  Пантеона на възрожденците в Котел и др.

Дълги години Пейчев ръководи успешно Държавното керамично училище в София, като го реформира и модернизира.  Участва в изработката на монументални керамични пана и фризове за украса на обществени сгради в цялата страна, между които Министерски съвет,  ЦУМ, зала „Универсиада” в София, Морската градина в Бургас, Варна и др. Фонтанът с керамична декорация в Хисаря е също негово дело в съавторство с Нева Тузсузова.  Едни от последните му творби отново са свързани с родния Сливен. Стефан Пейчев създава паметните знаци за родните къщи на художниците Димитър Добрович, Йордан Кювлиев, Сирак Скитник, Добри Добрев и на композитора и музикант Мишо Тодоров.

За цялостната си творческа дейност е награден с орден „Кирил и Методий“- II степен (1967) и наградата „Добри Чинтулов“ (1973), присъждана за големи постижения в областта на литературата и изкуството. 

Умира на 5 май 1976 г. в София.

Мария Маринова