СТЕФАН ПАНАРЕТОВ – ЕДИН ДОСТОЕН СИН НА СЛИВЕН

Преподавател, дипломат, общественик, публицист, учен и щедър дарител за просвета и култура,

Стефан Панаретов е роден в Сливен на 04.10.1853г. /16.10. – нов стил/ в семейството на свещеник Панарет Хилендарски (Парашкев Хаджиилиев). Завършва българското училище във Фенер, Цариград (1860-1867) и продължава образованието си  в Робърт колеж (1867-1871), където по-късно  става помощник-учител, а след това и преподавател по български език.

„Моята учителска дейност в Роберт колеж – пише в спомените си възрожденецът – е била упражнена в разстояние на 43 години и аз съм имал удоволствието да взема скромно участие във възпитанието и образованието на всички робертколежки български възпитаници през това време, които, почти всичките, са били известни обществено-политически  дейци в своето отечество.”

Занимава се активно и с обществена дейност. По препоръка на екзарх Антим I, през 1876 г.  пътува до Англия, за да запознае европейската общественост с турските жестокости по време на Априлското въстание. Той повдига завесата на зверствата и в свои публикации във вестниците „Македония”, „Напредък” и „Зорница”, издавани в Цариград , извежда наяве фактите, които ужасяват Европа. Тези статии се четат от много чужденци, сред които Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Дженюариъс Макгахан. И тяхната реакция не закъснява.

През 1878 г. Панаретов  се включва с жар в движението против решенията на Берлинския договор. „Затова ли оставиха костите си достойни българи по бойните полета, затова ли се биха?” – възмущава се родолюбецът.

Веднага след Освобождението, отдадеността му към проблемите на новата държава не остава незабелязана. През 1884 г. е приет като дописен, а по-късно и като редовен член на Българското книжовно дружество, което прераства в БАН.

От 1914 до 1925 г. Стефан Панаретов отстоява неуморно българските национални интереси отвъд океана, като пръв наш пълномощен министър във Вашингтон. Неговата дейност има безспорен принос за развитието на двустранните отношения между далечната  държава на Балканите и САЩ. Главната линия на политиката, която следва в българо-американските отношения, е „да се засилват приятелските връзки, съществуващи между България и САЩ”.

Той е участник в българската делегация при подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г., а две години по-късно е делегат на събранието на Обществото на народите (днешната ООН).

От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат (във в. „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Deily News“ и др.), както и на различни изследвания. Съставя българска граматика (1881): ТУК

През 1922 г. излиза от печат книгата му „Near East Affairs and Conditions“. Подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.

В края на своя живот завещава на родното отечество цялото си състояние, възлизащо на близо 5 млн лева, за подпомагане на българското културно и просветно развитие.

Съгласно завещанието му от 24 септ. 1924 г., той дарява на БАН всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България.  Панаретов предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ; за стипендии за ученици от софийски гимназии; изпращане на бедни ученици на летни ученичес­ки колонии; за подпомагане на бедни учители; за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др. Съгласно завещанието, БАН получава масления му портрет, рисуван от Никола Михайлов, и непълния ръкопис на английско-българския речник на Ст. Панаретов (1934). Личната му библиотека е изпратена на Американския колеж в София.

Панаретов прави завещание и в полза на д-во „Майчина длъжност“ (1000 долара) и ч-ще „Зора“ (1000 долара) в Сливен. Последното дарение е предназначено за годишна стипендия на ученик от Сливенската мъжка гимназия.

Умира на 78 години (19.10.1931) във Вашингтон и е погребан в гробището Рок Крийк (Rock Creek Cemetery).

Забравеното завещание на Стефан Панаретов става достояние на обществеността в Сливен през 2010 година. По инициатива на тогавашния областен управител Марин Кавръков, с активното съдействие на Министерството на външните работи, на посолството на Република България в САЩ и кметството във Вашингтон, е събрана информация за наследството на Панаретов, както и къде се намира гробното му място. Оттогава, всяка година от МВнР и посолството любезно съдействат на Областния управител на Сливен, за да бъде почетена паметта на достойния ни съгражданин – с преклонение и стрък свежи цветя на гроба му.

„Паметта е дар Божи, който задължава. Само със спомени може да се отплатим на мъртвите, защото само споменът е по-силен от смъртта.” (П. Увалиев)

Мария Маринова, 2019