Големият български актьор, режисьор, педагог и театрален директор

е роден на 15 януари 1883 г. в Сливен. Родното място скътва дълбоко

в душата си, то е винаги с него, където и да отиде.

Минават години, а тази любов остава:

„Вие знаете ли какво е Сливен? Това е град „уникум”! В него са се родили такива големи хора като …Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, Хаджи Димитър, Индже войвода, Панайот Хитов… Не е случайно, че градът ми е дал толкова поети!”

 

 

През 1904–1908 г. учи в театралната студия

 на знаменития Московски художествен театър.

Любимец е на своите учители –

големите руски театрали 

Станиславски и Немирович-Данченко. 

 

 

 

 

„Те го имаха като свой в своето семейство” –

те го ценяха и обичаха.

Стефан Киров порасна и се оформи като артист

и човек при тях.”

(Ст. Македонски)

 

 

След завършване на школата е включен в голямото театрално турне на Вера Комисаржевска и артисти от МХАТ.  Прекарва цяла година заедно със своите кумири по световните сцени на Русия, Полша, Германия, Франция и Америка (1909).

Завръща се в България и дебютира в ролята на Контофре („Борислав“ на Ив. Вазов ) в Народния театър (1909). Остава в трупата през годините 1909-1924 и 1934-1941. Създава незабравими роли в спектаклите: „Доходно място“ „Лес“ и „Буря“ на Островски, „Венецианският търговец“, „Укротяване на опърничавата“, Ромео и Жулиета“ от Шекспир, „На дъното“ (Горки), „Три сестри“ (Чехов), „Тартюф“ (Молиер), „Самодива“ (П. Ю. Тодоров), „Престъпление и наказание“ (Достоевски), „Кройцерова соната“ (Л. Н. Толстой) и др.

Винаги неуморен, с „обществен авторитет и човешко обаяние“, той работи всеотдайно

за българския театър. През годините е режисьор и директор в София, Русе, Пловдив, Бургас.

Председател е на Съюза на артистите в България (1935-1937),

създател на Пенсионния фонд на артистите,

основава Дом на изкуството и печата (1920).

Ст. Киров със съпругата си Констанца Кирова

 

Неговото място в историята на Сливенския драматичен театър е особено важно. През 1928 г.,  десет години след поемане по професионален път и упорита борба, сливенските театрали дочакват признание от Съюза на артистите:

„Съюзът решава в Сливен да се създаде „Областен театър“, който да получава издръжка от читалище „Зора“ и Окръжната постоянна комисия в Бургас. Безспорна заслуга за това признание има големият български артист, общественик и патриот на родния си град Стефан Киров, който е определен и за директор на театъра.“ 

(Е. Кьостебеков, „Очерк за театралното минало на гр. Сливен“)

 

Сезонът е открит на 29 септември 1928 г.  Представени са пиесите „Юда“ (К. Мутафов), „Самодива“ (П. Ю. Тодоров), „Големанов“, „Симеон“ (Ст. Л. Костов), „Иванко“ (В. Друмев) и „Камо грядеши“ (Х. Сенкевич). На сливенска сцена гастролират корифеите на българския театър Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов. Това е година на „рязко и забележимо издигане нивото на театъра“.  През 1929 г. Областният театър е преместен в Бургас.

 

Къщата в Сливен, в която живее Ст. Киров през 1940 г.
Стефан Киров през 1940 г.

 

Минават повече от десет години и Стефан Киров се завръща отново в родния град.

Този път принудително.

 

 

 

Страстен любител на руската култура,

той е обвинен в болшевишка пропаганда и интерниран от Дирекция на полицията 

първо в Елхово, а после в Сливен. Годината е 1940-та.

 

Сериозно болен, достойният български артист умира

на 30 септември 1941 г. в София.

 

Днес Драматичният театър в Сливен носи неговото име.

 

(Използвани са снимки от фондовете на Регионален исторически музей и Държавен архив – Сливен)

 

Августина Савова, 2020