Стефан Киров – една от най-колоритните фигури в българския театър
- 16.01.2020
- 0
Големият български актьор, режисьор, педагог и театрален директор
е роден на 15 януари 1883 г. в Сливен. Родното място скътва дълбоко
в душата си, то е винаги с него, където и да отиде.
Минават години, а тази любов остава:
„Вие знаете ли какво е Сливен? Това е град „уникум”! В него са се родили такива големи хора като …Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, Хаджи Димитър, Индже войвода, Панайот Хитов… Не е случайно, че градът ми е дал толкова поети!”
През 1904–1908 г. учи в театралната студия
на знаменития Московски художествен театър.
Любимец е на своите учители –
големите руски театрали
Станиславски и Немирович-Данченко.
„Те го имаха като свой в своето семейство” –
те го ценяха и обичаха.
Стефан Киров порасна и се оформи като артист
и човек при тях.”
(Ст. Македонски)
След завършване на школата е включен в голямото театрално турне на Вера Комисаржевска и артисти от МХАТ. Прекарва цяла година заедно със своите кумири по световните сцени на Русия, Полша, Германия, Франция и Америка (1909).
Завръща се в България и дебютира в ролята на Контофре („Борислав“ на Ив. Вазов ) в Народния театър (1909). Остава в трупата през годините 1909-1924 и 1934-1941. Създава незабравими роли в спектаклите: „Доходно място“ „Лес“ и „Буря“ на Островски, „Венецианският търговец“, „Укротяване на опърничавата“, Ромео и Жулиета“ от Шекспир, „На дъното“ (Горки), „Три сестри“ (Чехов), „Тартюф“ (Молиер), „Самодива“ (П. Ю. Тодоров), „Престъпление и наказание“ (Достоевски), „Кройцерова соната“ (Л. Н. Толстой) и др.
Винаги неуморен, с „обществен авторитет и човешко обаяние“, той работи всеотдайно
за българския театър. През годините е режисьор и директор в София, Русе, Пловдив, Бургас.
Председател е на Съюза на артистите в България (1935-1937),
създател на Пенсионния фонд на артистите,
основава Дом на изкуството и печата (1920).
Неговото място в историята на Сливенския драматичен театър е особено важно. През 1928 г., десет години след поемане по професионален път и упорита борба, сливенските театрали дочакват признание от Съюза на артистите:
„Съюзът решава в Сливен да се създаде „Областен театър“, който да получава издръжка от читалище „Зора“ и Окръжната постоянна комисия в Бургас. Безспорна заслуга за това признание има големият български артист, общественик и патриот на родния си град Стефан Киров, който е определен и за директор на театъра.“
(Е. Кьостебеков, „Очерк за театралното минало на гр. Сливен“)
Сезонът е открит на 29 септември 1928 г. Представени са пиесите „Юда“ (К. Мутафов), „Самодива“ (П. Ю. Тодоров), „Големанов“, „Симеон“ (Ст. Л. Костов), „Иванко“ (В. Друмев) и „Камо грядеши“ (Х. Сенкевич). На сливенска сцена гастролират корифеите на българския театър Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов. Това е година на „рязко и забележимо издигане нивото на театъра“. През 1929 г. Областният театър е преместен в Бургас.
Минават повече от десет години и Стефан Киров се завръща отново в родния град.
Този път принудително.
Страстен любител на руската култура,
той е обвинен в болшевишка пропаганда и интерниран от Дирекция на полицията
първо в Елхово, а после в Сливен. Годината е 1940-та.
Сериозно болен, достойният български артист умира
на 30 септември 1941 г. в София.
Днес Драматичният театър в Сливен носи неговото име.
(Използвани са снимки от фондовете на Регионален исторически музей и Държавен архив – Сливен)
Августина Савова, 2020