СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ГИДИКОВ – духовен водач на сливенското гражданство, един от учредителите на читалище „Зора” (1860) и негов първи председател
- 02.02.2022
- 0
Роден на 11 февруари 1837 година в семейството на известен търговец на вълна и аби, младият Стефан често придружава баща си в пътуванията му до Одрин и Цариград, Узунджово и Текирдаг, за да му помага. Това разширява хоризонта на момчето, обогатява неговите познания и контакти. Проумял отрано високата стойност на националната независимост и духовното развитие, той става техен неуморен ратник.
Липсата на достатъчно средства осуетява учението му в Одеса. Точно тогава обаче, съдбата пресича пътя му с този на Георги С. Раковски. Запленен от борческите му идеи, Гидиков ги прегръща горещо. Превръща се в негов най-верен съмишленик и сподвижник. Ревностно разпространява, като пътуващ книжар из отечеството, книгите му „Горски пътник” и „Няколко речи о Асеню Первому”, както и картини на Николай Павлович с исторически сюжети.
Стефан Гидиков е душата на будната сливенска интелигенция. През 1859 година се завръща в Сливен и оглавява църковната община. По негова идея спира изплащането на владищина за гръцкия владика Кирил и се организира изгонването му от града.
Надарен и пламенен оратор, същата година Гидиков изнася пред гражданите, в голямата стая на взаимното училище, първата сказка за ролята на читалищата. „Речта му направила силно впечатление и читалището започнало своя живот под неговото ръководство“ – посочва Стилиян Чилингиров. В отговорната мисия по създаване на читалище в града, се включват и други видни сливенски възрожденци: Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович, Иван Добровски.
Стефан Г. Гидиков е председател на читалището до 1863 г. Под негово ръководство библиотеката се попълва с множество печатни издания – едни купени от настоятелството, а други – подарени. Абонират се почти всички вестници и списания на български език. Общият брой на абонатите възлиза на около 200 – факт, сам по себе си необикновен в условията на игото и заедно с това – твърде показателен за родолюбието на сливенските жители. Наричано до Освобождението Българско благодетелно читалище, то, според своите сили, върши родолюбивата си дейност за духовната пробуда на населението.
„Преди всичко, трябва да се помене, че градът Сливен със своето читалище в него време е стоял почти начело на градовете в Южна България…Читалището, със съдействието на учителите е давало сказки, било в салонът, било на открито /на дворът/; давали са се представления /драми и комедии/; раздавали са се разни нравствени и поучителни книжки по именни дни на гражданите, и по този начин читалището е разпространявало четенето измежду гражданите и си увеличавало средствата за подръжка.” (Из спомените на Михаил Икономов)
„Ст. Гидиков е бил във всяко отношение достоен да бъде призван към ролята на това първо тук през робството българско културно огнище: честен, откровен, голям родолюбец, енергичен и с бистър ум, Гидиков се е ползвал с голямо уважение между съвременниците си“ – така го описва в „Опит за история на град Сливен” Симеон Табаков.
Гидиков напуска рано живота /3.07.1871 г./, едва 34-годишен, покосен от туберкулозата. Съгражданите му истински жалят и скърбят за него. Добри Чинтулов пише епитафия, издълбана в надгробната плоча на приятеля му:
„Прахът на Стефан Гидика
Почива тук и нам вика:
търсил съм щастие в търговия,
но всичко празно, пустотия!
Съпруга, рожбици оставих,
а за народа що направих –
за него, ах! Да кажа мога –
излизам днес пред съдник-бога.
Роден лето 1837, февруари 11, оспокоился лето 1871, юли 3 , Сливен“
Днес двамата видни сливенски мъже-будители почиват близо един до друг в Новоселското гробище в града.
На 31 октомври 2017 година е открита паметна плоча на Ст. Г. Гидиков, поставена на фасадата на Библиотека „Зора“. Средствата за нея са събрани на организиран от читалището благотворителен концерт.
Мария Маринова