Спомен за Евгения Генова

                                                Пей!

Пей!

Тънка е

нишката на хоризонта,

по която вървя.

Пей!

Песента ти ме крепи.

Пей!

Хората чакат

да им занеса

усмивка от лазура,

звън от струните

на дъгата,

нежност от слънцето,

очарование от луната,

закачливост от звездите,

волност от крилата

на птиците.

Пей!

Песента ти ме крепи.

Пей!

Хората ме чакат!

/от стихосбирката „Начупен сън“/

На 16 октомври 2025 г. отбелязваме 86 години от рождението на Евгения Генова – впечатляваща поетеса, оставила ярка следа в литературната съкровищница на родния Сливен. Творец, който успя да приюти под крилото си талантливите деца на Града под Сините камъни и да ги подтикне да покажат себе си чрез словото…

Нейният литературен клас е нейният живот, нейната гордост, нейната мисия. Днес учениците ѝ са известни поети, журналисти, писатели, литератори, филмови дейци и майстори на словото.

Спомен на Евгения Генова за началото на творческата ѝ школа е включен в сборника „Ние, дечурлигата“, издаден през 2009 г.: „Моят клас! Създадох го в онази далечна 1979 г., когато се издирваха талантливи деца за Първата международна асамблея „Знаме на мира“. През първите три години бяхме обикновен литературнотворчески кръжок към Окръжния пионерски дом в Сливен под името „Ангел Каралийчев“. През 1982 г., по стечение на обстоятелствата, но вече с разширена дейност, включваща и индивидуални занимания, преминахме към Обединената школа по изкуствата „Мишо Тодоров“ при Образцово народно читалище „Зора“ като клас по литературно творчество. Работя с деца от всички възрастови групи – от I-ви до XII-ти клас включително. През изминалия период моите ученици са получили повече от хиляда награди от различни международни и национални конкурси, стотици са публикациите ни в редица вестници, списания, литературни сборници и др. Някои от централните електронни медии, както и всички сливенски, многократно са давали път в ефира си на произведенията на моите ученици…30 години! И толкова много щастливи искрици, блеснали в детските очи под Сините камъни! И аз съм щастлива! Защото дадох на моя роден град светлинка от сърцето си!“

През 1999 г., по случай 60-годишнината от рождението на поетесата, в Сливен е издаден био-библиографски указател, който обхваща периода 1968-1999 г. и съдържа 470 заглавия на нейни произведения, публикации в периодичния печат и литература за нея. Съставители са Ганка Чолакова, Катя Сивева и Иванка Михайлова, а редактор е Росица Петрова-Василева. Ето какво включва кратката хронология на жизнения и творчески път на поетесата до 1999 г.:

Евгения Генова е родена на 16 октомври 1939 г. в Сливен, в семейството на Гено и Мария Господинови. През март 1940 г. фамилията се премества в Габрово. Тук Евгения учи до средата на VII-ми клас. Като ученичка в V-ти клас започва да пише стихотворения. През януари 1953 г. семейството се премества във Варна, където тя завършва с пълно отличие VII-ми клас, а през август същата година се завръщат в Сливен. Тук Евгения Генова постъпва в VIII-ми клас в Девическата гимназия „Георги Кирков“. Като ученичка в Х-ти клас заболява от тежко ендокринно заболяване. Въпреки влошеното си здравословно състояние, не напуска училище до края на учебната година. Завършва Х-ти клас с пълно отличие.

В периода май-август 1961 г. и май 1962 г. – януари 1963 г. е на лечение в Института по ендокринология „Пархон“ в Букурещ. Румънските лекари успяват да я изправят на крака, но трайно увреденото ѝ здраве я лишава от възможността да продължи образованието си. Жаждата ѝ за знания я повежда по пътя на самообразованието – сама изучава теория на журналистиката и теория на литературата. През март 1968 г. започва да пише стихотворения и приказки за деца. През декември същата година в бр.10 на в. „Весело славейче“, притурка на сп. „Славейче“, се появява първата ѝ публикация за най-малките – 2 гатанки. През ноември 1969 г. става сътрудник на Детска редакция на Българското национално радио.

През 1971 г. издателство „Български художник“ издава първата ѝ детска книжка с приказки, озаглавена „Танцуващото мишле“. През май 1977 г. става член на Клуба на дейците на културата в Сливен. На 22 ноември 1977 г. в Сливен се учредява Дружество на писателите към Съюза на българските писатели, а Евгения Генова е сред учредителите на дружеството. От 1978 до 1988 г. е нещатен кореспондент на в. „Септемврийче“.

На 1 октомври 1978 г. е назначена за ръководител на пионерския журналистически кръжок „Захарий Стоянов“ при Окръжния пионерски дом в Сливен. Същата година получава годишната награда за поезия на сп. „Дружинка“ за най-добър поетичен цикъл, отпечатан в списанието.

През септември 1979 г. по нейно предложение към Окръжния пионерски дом в Сливен е създаден литературнотворческият кръжок „Ангел Каралийчев“, чийто ръководител става тя.

През февруари 1980 г. постъпва на работа в Окръжна библиотека „Георги Кирков“ в Сливен. Следващата година, в съавторство с издателство „Народна младеж“, издава книга със стихотворения за най-малките, озаглавена „Само за деца“. Тя участва с 20 стихотворения и 9 броилки. През 1982 г. започва да сътрудничи на редакция „ЛИК“ при Радио Стара Загора. На 1 октомври 1982 г. е назначена за преподавателка по литературно творчество в Обединена школа по изкуствата „Мишо Тодоров“ към НЧ „Зора-1860“-Сливен. Същата година за стихотворението си „Хиляда жерава“ получава втора награда в зоналния конкурс за литература и изкуство по време на тържествата „Перо и щит“. През 1983 г. за стихотворението си „Спасителят“ получава трета награда в зоналния конкурс за литература и изкуство по време на тържествата „Перо и щит“. През 1984 г. за разказа си „Синьото стъклено топче“ получава втора награда от анонимен национален конкурс за произведения с детска тематика, както и поощрение в зоналния литературен конкурс за произведения на червенокръстка и здравна тематика за цикъл стихотворения за деца. През 1986 г. за приказката си „Златно сърчице“ получава трета награда в зоналния литературен конкурс за произведения на червенокръстка и здравна тематика. През 1987 г. за текста на песента „Храброто петле“ от Александър Текелиев получава втора награда в първа категория на VII национален радиоконкурс за детски песни „Да запеем дружно“.

На 29 ноември 1988 г. е първата ѝ изява по Българската национална телевизия – в детското предаване „Звънче“. През април 1989 г. в същото предаване на БНТ е излъчена драматизация на разказа ѝ „Синьото стъклено топче“.

През 1989 г. по случай 30-годишнината от създаването на Обединената школа по изкуствата „Мишо Тодоров“ е наградена от ИК на ОбНС в Сливен с грамота за дългогодишна педагогическа дейност и принос в културния живот на Сливенската община. Същата година за приказката си „Гълъбицата от буковата гора“ получава първа награда за детски разказ в зоналния литературен конкурс за произведения на червенокръстка и здравна тематика.

На 29 ноември 1989 г. в Клуба на дейците на културата в Сливен се чества 50-годишният ѝ юбилей. Творчеството ѝ е представено от литературния критик Петър Тонков.

През ноември 1992 г. в общинския вестник „Сливен днес“ започва да излиза веднъж в месеца детската рубрика „Изгрев“, на която тя е редактор.

През февруари 1996 г. ИК „Ерго“-София издава първата ѝ книга за възрастни – стихосбирката с любовна лирика „От спомена запалвам свещ…“ Редактор е поетът Евтим Евтимов.

През април 1996 г. ИК „Христо Ботев“ в София издава нейната книга със стихотворения за деца „Рецепта за усмивка“, през май същата година в КДК-Сливен са премиерите на книгите ѝ „От спомена запалвам свещ…“ и „Рецепта за усмивка“.

През април 1999 г. излиза юбилейният литературен сборник „Изгрев“, посветен на 20-годишнината от създаването на класа ѝ по литературно творчество. Тя е съставител, редактор и коректор на сборника. През май 1999 г. излиза от печат книгата ѝ с приказки „Миминото слънце“, а премиерата на изданието е на 1 юни 1999 г. в кино „Горица“.

Евгения Генова е член на Съюза на българските писатели. През 2004 г. за заслуги в духовната област е удостоена със званието Почетен гражданин на Сливен. Издала е шест стихосбирки с любовна лирика: „От спомена запалвам свещ…“, „Нежно ласо“, „Феникс“, „Ухая с аромата на устните ти“, „Испанска кръв“ и „Начупен сън“. Има и седем книги за деца: „Танцуващото мишле“, „Само за деца“, „Рецепта за усмивка“, „Миминото слънце“, „Котараче първолаче“, „Приключенията на врабеца Теодоси“ и „Огънят, благата дума и майчиното сърце“. Отива си от този свят на 29 януари 2009 г.

Завършваме спомена за незабравимата сливенска поетеса с друго нейно стихотворение, което ще стопли сърцата на всички, докоснали се до душата ѝ през годините. Избрахме детския стих от книжката „Рецепта за усмивка“, която съдържа стихотворения за най-малките.

                                       Рецепта за усмивка

Как се прави усмивка чудесна? –

Ето ви рецепта съвсем лесна.

Най-напред

вземате супена лъжица мед.

Разреждате го с кафяна лъжичка

изворна водичка.

Нарязвате след това

слънчеви лъча два

и слагате три капки аромат

от ябълков цвят.

Бъркате минута, без да спрете.

С тази смес устните си намажете.

Който ви види, няма да се намуси

и дори, без да я вкуси,

ще възкликне: „Ех, че усмивка сладка!“

Как е разбрал вкуса ѝ? – Загадка!