
СПАС КОЖУХАРОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНАТА И КМЕТ НА СЛИВЕН, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА”
- 18.06.2020
- 0
На 8 юни 1840 година в прогресивното семейство на чорбаджи Стефан Кюрчипетков се ражда син – Спас Кожухаров. Сестра на бащата е една от първите учителки в Сливен – Димитрина Кюрчипеткова. Средата, в която расте момчето, го оформя като буден и родолюбив младеж.
19-годишен, Спас се включва с ентусиазъм в църковно-националните борби и участва в изгонването от града на гръцкия владика. Става член на Сливенската градска черковна община. Преди Освобождението живее известно време в Тулча и Влашко, но се завръща в отечеството и се установява в родния Сливен. Заема се с лозарство и винарство. Жени се за девойка от известния сливенски род Миркович – Василка е дъщеря на Русчо Миркович. От брака им се раждат три деца: Стефан, Русчо и Анка. Първородният син Стефан идва на бял свят на четиридесетия рожден ден на баща си, а след години (1923) става председател на Общинска тричленна комисия. „Макар и за няколко месеца, той се вижда приемник на обществения пост, заеман някога от неговия баща“ – пише Йордан Василев – Богдар в „Паметна книга на кметовете“.
През 1879 г. Спас Кожухаров е избран за член на училищното настоятелство. Подава оставка още същата година и се впуска в пламенна дейност по подготовка за Съединението на Източна Румелия с Княжество България, като си сътрудничи с родолюбците Тодор Икономов и Михаил Греков. Заради качествата си на борец, твърдо отстояващ българските интереси, е избран за делегат в протеста срещу решенията на Берлинския конгрес. Протестът е в църквата „Св. Никола” в Търново. Тук отново настойчиво се поставя искането за Съединение.
Сливенската православна общественост избира Спас Кожухаров за свой представител в Областното народно събрание в Пловдив, което се открива на 21 ноември 1883 г. и заседава по църковните въпроси. Избират го и за народен представител в Третото Велико народно събрание – 1886-1887 г. По същото време е председател на настоятелството на читалище „Зора”.
Заема председателския пост в общината на Сливен от януари 1886 до декември 1887 г. Сяда на кметския стол на 8 декември 1887 г. и без да жали сили ръководи града до 5 април 1888 г. По време на мандата му са построени старият хотел на Сливенските минерални бани и Девическото училище „Хаджи Мина Пашев”. Сливенската общинска болница е определена за Първокласна държавна болница.
През 1886 г. в града посрещат княз Батенберг, а две години по-късно – и княз Фердинанд, заедно с министрите и министър-председателя Стефан Стамболов. Князът посещава училищата и е силно впечатлен от Сливенската гимназия. За добрата си работа, директорът ѝ д-р Г. Кожухаров получава подарък – брилянтна карфица с инициали. Фердинанд прави преглед на 11 пехотен полк и дарение за войниците, военния оркестър и офицерската библиотека. По настояване на управата и гражданството, князът помилва осъдените русофили и те са освободени от сливенския затвор.
Спас Кожухаров умира на 21 юни 1891 г.