Софроний Врачански – един от най-значимите книжовници

На 11 март 1739 г. в Котел е роден Софроний Врачански. Учи в килийно училище в родния си град. Задомява се твърде млад. Работи като абаджия, но влечението му към духовното надделява и през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. 30 години е духовник, учител и книжовник в Котел. През 1765 г. Паисий Хилендарски посещава Котел и предоставя на Софроний да направи препис на „История славянобългарска“. През 1770 г. и 1775 г. посещава Света гора. През 1792 г. напуска Котел поради разногласия с част от местните първенци. Служи две години в Анхиалска епархия. През март 1794 г. отива при сина си в с. Арбанаси и се настанява в един от близките манастири. На 17 септември същата година е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Във Враца разширява мащабите на обществената си дейност. Има данни, че е между инициаторите за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Епископските си задължения Софроний изпълнява при много трудни условия. Размириците в Северозападна България, предизвикани от кърджалии и войските на видинския паша Осман Пазвантоглу през 1797 г., го принуждават да напусне Враца и да бяга от град на град. За три години е насилствено задържан във Видин от Пазвантоглу. Принудителният престой в града е от голямо значение за избистряне на неговите обществено-политически възгледи. и за развитието му като писател. През май 1803 г. получава разрешение да напусне Видин и се отпревя за Букурещ с нови планове за народнополезна дейност. Приет е радушно от румънската духовна и светска власт, продължава да служи като висше духовно лице /от епископска длъжност е освободен по негово настояване, но се подписва със станалото популярно и любимо сред народа име Софроний епископ Врачански/. Събитията през Руско-търската война 1806-1812 г. го издигат до най-виден представител на българския народ. Той води политически разговори с руското командване, пише позив към българите, като ги приканва да помагат на руските войски, застъпва се за българските бежанци. През последните години от живота си се оттегля в манастир край Букурещ. Умира през 1813 г.

Книжовната му дейност обхваща 5 десетилетия и претърпява забележително развитие. Започнал с обичайната за българската литература през 18 в. дейност на преписвач-дамаскинар, той създава в залеза на живота си първата творба на новобългарската художествена проза. В творческия път на Софроний има три периода: котленски, видински и букурещки. Данните за книжовната му дейност в Котел и Враца са оскъдни. Преписва книги с религиозно съдържание. Запазени са преписани и подвързани от него три часослова и един дамаскин. Най-значителни са двата преписа на Паисиевата история: първият от 1765 г. е най-ранният известен препис на „История славянобългарска“, а вторият е направен през 1781 г. Приписката към ръкописа от 1765 г. свидетелства за дълбокото впечатление, което е направила на преписвача книгата на Паисий.

Писателският образ на Софроний се формира във Видин. Тук той се запознава със съчинения на сръбски просветители, с гръцки и руски книги, написани в духа на хуманизма и Просвещението. Тук през 1802 г. съставя два ръкописни сборника, известни под името Видински. Първият – „Поучение и словосказания на праздников господних“ има религиозен характер, съдържа 79 слова, преведени от черковнославянски на „болгарский краткий и простий язик“. Вторият сборник е съставен от преводни творби със светско съдържание.

Софроний създава най-значителните си творби в Букурещ, където намира благоприятни условия за работа. С подкрепата на румънци и българи издава „Кириакодромион, сиреч неделник“ – сборник с поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината. Сборникът има голямо историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримата реч като език на книжнината. Известен е и един голям ръкописен сборник, който се счита за първа редакция на книгата /“Неделное евангелское толкование“, 1805/. В ръкопис е останал и големият труд „Исповедание православныя веры христианския и обычаи и законы еврейския и мохамеданския религии и состояние…“ /1805/ – превод и компилация от гръцки и руски книги.

Единствената напълно оригинална творба на Софроний е „Житие и страдания грешнаго Софрония“. С нея той прекрачва прага на модерното художествено творчество. Създадена вероятно през първите години след пристигането му в Румъния, автобиографията звучи като изповед. Софроний е много добър разказвач, с усет за изобразителните възможности на словото. Произведението носи някои белези на повествованието в старата книжнина, но отразява самосъзнание и самочувствие на творец от новото време. Жанрово се свързва с автобиографичната повест на ренесансово-хуманистичната литература. Публикувана е за пръв път от Г.С.Раковски във в. „Дунавски лебед“ в седем последователни броя през 1861 г.

/Из „Речник на българската литература“/

снимка: https://sveticarboris.net/