На 20 септември 1882 година – нов стил, (8 септември – стар стил)  излиза първи брой на вестник „Смешлю“ – първият хумористичен вестник в журналистическата история на Сливен.

Дело е на известния печатар отпреди Освобождението Ив. С. Дочков – съратник и ученик на П. Р. Славейков.Той има известен опит от бележитата „Гайда“ на П.Р.Славейков, издавана в Цариград. Редактира „Право“ (Цариград, 1869-1873) и „Чеплю“ (Бургас, 1886), след спирането на „Смешлю“.

„Смешлю“ е първият сливенски вестник, който започва да озаглавява всеки материал и на чиито страници се появява вестникарска илюстрация – това е заглавката му. Тя е гравюра на глашатай с барабан, наобиколен от мъже, жени, деца. На този фон е името на вестника, гравирано с ръкописни букви. Гравюрата е на чешки художник от Прага, изработил по поръчка заглавието, но вместо българи е изобразил хората в чешки носии. Като печатар Ив. Дочков е показал шрифтово многообразие. Характерно за материалите в „Смешлю“ е тяхната анонимност, въпреки благоприятните условия за свободата на печата в Източна Румелия.

Главният редактор Генко Лазаров Голчев е от Калофер, учил философия в Рим. Освен журналистически материали пише и белетристика. Други сътрудници във вестника са д-р Петър Данчов (пише хумористични материали) и д-р Начо Планински, а също и някои учители – либерали от гимназията. Редакторите си поставят за цел разобличаване на партизанщината, политическата незрялост, користолюбието на партиите. Особено място е отделено на критика и полемика с пловдивските румелийски вестници. Г. Л. Голчев, който пише с псевдоним Смешлю, смята всички пловдивски вестници за партизански. Много място е отделено и на борбата с гъркоманията, особено на пловдивските чорбаджии, както и на противоречията с Гръцката патриаршия, тъй като по онова време в Македония, Одринско – земите, останали под турска власт – все още не е разрешен българският църковен въпрос. Всеки брой изобилства със сатирични стихотворения, които нямат художествена стойност, но могат да бъдат исторически източници за епохата. Срещат се псевдонимите Георги Гайдарят (вероятно напомняне за периода на „Гайда“), Георги Цървуларят, Смешлю. Материалите са с подобен стил и явни принадлежат на Г. Л. Голчев. Интерес за изследователите може да бъде отдел Критика, който се е преименувал ту в Литература, ту в Книжовност и др. Там се печатат отзиви за преводи на чужда литература и за оригинални български произведения, водят се спорове с български поети и писатели. Понякога са много субективни, но са свидетелство за развитието на литературния живот.

Главният редактор Голчев, който например, поради една отрицателна рецензия на Иван Вазов в „Народний глас“ за неговата драма „Цеко или освобождението на българския народ“, под псевдонима Смешлю, отправя недостойни ругатни и нападки срещу народния поет: „А кой е Иван Вазов? Той е онова диване, оня луд поетастра, който хвърчи по хисарските кътове, който уж съчинява повести, новели, стихове и пр., а за което не ще никакви доказателства, че ги краде от руски и не умее дори да ги приспособява. Той е оня бездарник, за чиито крадени произведения можем да кажем с латинския поет Овидия: …..т.е. Из твоя чувал не излиза толкова брашно“ („Смешлю“, II 60-61). На прицел е и ораторския тон на Константин Величков. Редакторите се опитват да дадат либерално-демократичен характер на изданието. Според Д. Иванчев вестникът има либерална тенденция и симпатизира на умерените либерали на Драган Цанков. Иван Богданов смята, че той има консервативен дух. Всъщност „Смешлю“ е против партизанщината и усмива всички недостатъци на управляващите, а така също и на зараждащата се интелигенция. По страниците му ще видим как през 1883 г., когато Др. Цанков сключва споразумение с консерваторите за общо управление той е остро атакуван. Атакуван е и превратът на Батемберг, неговото русофобство. Не е спестена критиката и на малодушието на крайните либерали – П. Р. Славейков и П. Каравелов. Има рубрики Дописки на Смешля – сатирични бележки за административни и политически нередности, Политика – сатирични отзиви за външнополитически събития, Пресни новини – хроника за назначения, прояви, но без хумористична обработка, Телеграми – критични бележки от цялата страна, Тайна кореспонденция на Смешля – осмива политическия живот в Княжество България.

Вестникът няма значение за историята на българската литература, тъй като в материалите му липсва художествена стойност. Но той поощрява преводите на художествена и научна литература. Той е и интересен източник за политическата ни история.

Вестник „Смешлю“ днес е библиографска рядкост и можете да го ползвате в оригинал в читалнята на библиотека „Зора“или онлайн в дигиталната ни библиотека – > ТУК