СМЕЛИЯТ СЛИВЕНСКИ ОРЕЛ ПРОДАН ТАРАКЧИЕВ

Героят от Одринската епопея, видният български военен летец Продан Таракчиев е роден в сливенския кв. „Клуцохор” на 12 ноември 1885 г. Завършва гимназия в родния си град, а след дипломирането си постъпва във Военното училище. През 1908 г. е произведен в чин подпоручик и назначен в 11-и пехотен сливенски полк.

Спечелен конкурс през есента на 1911 г. го изпраща да изучава балонно дело във Въздухоплавателната школа на Санкт Петербург, Русия. Там усвоява теорията и техниката на въздухоплаването. Когато избухва Балканската война, той прекъсва обучението си и се завръща в България, за да се включи като доброволец в армията. Лети в състава на 1-во аеропланно отделение като наблюдател.

На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия разузнавателен боен полет със самолет „Албатрос-Ф2“ над Одрин – гара Караагач – Кадън кьой – Папаз тепе.

„В самолета взехме две бомби – за проба. Едната беше наша фабрикация и щеше да я хвърли Продан, като за нейното възпламеняване той беше взел един камък, тежащ килограм. Другата беше алуминиева, тежка 250 кг., руска фабрикация, взех я аз…Летя в широк кръг над града и някъде около гара Караагач хвърлихме бомбите.” – пише в мемоарите си полк. Радул Милков.

В книгата на полк. Никола Кокилев „Българската авиация в Балканската война 1912 – 1913 година“ четем:

„Ние летяхме в посока към Одрин. Бяхме на 500 метра височина, когато прелетяхме нашите предни позиции. На 2 километра зад противниковите предни окопи в една угар видяхме турците да влачат на ръце една батарея полски оръдия, която изнасяха на позиция. Наведени над гондолата на аероплана, сочейки заканително нашите юмруци на врага, ние неусетно се намерихме над Одрин. Силното тракийско слънце осветяваше цяла гора от минарета, в центъра на които се извисяваха величествено четирите минарета на джамията „Султан Селим“. Бяхме на малка височина и можахме ясно да различим смущението и лутането на турските войски и населението, предизвикано от нашето появяване. По калдъръмите на Одрин хиляди чалми се молеха на Аллаха. Никой от турците дотогава не беше виждал такава грамадна хвърчаща птица. Нас ни обстрелваха с пушки, картечници, даже и револвери…”

По време на полета те откриват, че в района на укреплението Папаз тепе два пехотни полка на противника се готвят да нападнат българите. Уведомено, командването ни успява да осуети още същия ден опита на Шукри паша да пробие българското обкръжение.

Новината за бомбардировката става световна и ни прославя в целия модерен свят.

Използването на самолети за бойни цели е един от приносите на българската войска към световната военна история. А двамата летци  записват със златни букви имената си в историята на българската бойна  авиация.

След края на Балканските войни  Продан Таракчиев завършва аеропланен курс в Русия и в началото на 1915 г. се дипломира като пилот. През Първата световна война е в състава на 1-во аеропланно отделение. На 21 април 1916 г. капитан Продан Таракчиев с наблюдател поручик Стефан Зарзанов излитат със самолет ЛВГ-Б2 от летище Белица и провеждат първия въздушен бой в историята на българската авиация. След войната за кратко време е началник на Аеропланното училище, а по-късно на Аеропланната работилница в Божурище. Уволнява се през 1920 г. и работи в Дирекцията по въздухоплаване. Представител е на „Аерофлот“ в България.

Продан Таракчиев подарява на своята годеница – Райна Янакиева, вълнуващо сватбено преживяване, като й се врича във вечна любов високо в небето над София. Датата е 16 февруари 1931 г. На борда на самолета е свещеник Кузман Кацаров, който благославя Продан и Райна. Пилотира прочутият български летец и конструктор Христо Лазаров, който от години работи за френско-румънската авиокомпания “Сидна” (създадена през 1920 г., а през 1933 г. заедно с други дружества образуват “Ер Франс”) и осъществява полети по въздушната линия Париж – Прага – София – Бургас – Истанбул. Венчавката е извършена именно в аероплан на “Сидна”. Младоженците се вричат във вярност и след това правят няколко обиколки над столицата. Приземяват се на летище Божурище, където ги очакват гостите на тържеството.

Таракчиев е произведен в чин полковник от ВВС на НРБ през 1948 г.

Умира на 29 април 1957 г. в София и е изпратен със заслужени почести.

На стената на НЧ „Хаджи Димитър” в родния му Сливен през 2012 г. е поставена негова паметна плоча.

Мария Маринова