„Той е не само певец. Той е преди всичко артист от голяма величина, дарен с изключителен драматически темперамент. Това щастливо съчетание на певеца с артиста в Македонски му дава правото да бъде считан за голям художник на оперната сцена.”

В тези три изречения по неподражаем начин е отразена цялата титанична натура на големия български оперен, оперетен и концертен певец Стефан Македонски. Надарен с превъзходна сценична фигура, излъчваща обаятелна духовна и физическа красота, той се превръща в един от символите на българското вокално изкуство през XX век.

Стефан Македонски е роден на 25 март 1885 г. в Сливен. Израства в семейство, трайно свързано с изкуството: баща му е иконописец-резбар, а майка му – известна в града изпълнителка на народни песни. Любовта към музиката се проявява у малкия Стефан от най-ранните му години – децата в училище го наричат „Стефан песнопееца”.

Своите първи професионални занимания с музика има като хорист в софийския катедрален хор при храма „Св. Неделя”. В онези години хорът е едно от централните столични средища на музикална просвета…

… След изключително тежък конкурсен изпит, 19-годишният българин става един от 8-те приети студенти във Вокалния факултет на Московската държавна консерватория. По това време има шанса да се запознае и сближи с големия руски бас Фьодор Шаляпин. Общуването с този колос на оперното изкуство оказва огромно въздействие върху бъдещото сценично развитие на младия български певец. След блестящо дипломиране през 1910 г., се завръща в родината си. Тук го очаква новосформираната Българска оперна дружба – първият български оперен театър. Стефан Македонски е един от нейните основатели…

… През 1933 г. той се оттегля от сцената на софийската опера след 25-годишна сценична дейност.  На 16 май 1936 г. софийската общественост му устройва забележителен юбилей, на който присъства цветът на българската интелигенция. В своето изказване Константин Кисимов риторично пита:

„Кой не помни великолепните образи на героичния Радамес, на трагичния Палячо, на дон Хосе, Педрило, Елиазар, Танхойзер? Ако нямаше Македонски на нашата сцена, едва ли щеше да ги познава публиката ни. Той е един от големите виновници за музикалната култура на българската публика. Да се преклоним пред неговото дело!”

В края на 30-те и през 40-те години Стефан Македонски се завръща към оперетното изкуство… поема ръководството на първия български държавен оперетен театър – Държавния музикален театър в София, който днес носи неговото име. Умира на 31 май 1952 г. в София.

… И до днес трудно може да се намери български певец, който с еднаква лекота да изпълнява роли от италианския, немския, френския, руския и българския оперен репертоар, който така органично да съчетава вокалното със сценичното присъствие, който да се чувства еднакво добре и на оперната, и на оперетната сцена, който успешно да съгласува художествената с административната дейност, който да стане любимец на публиката както с тежки оперни роли, така и с популярни български песни и не на последно място – който съзнателно да се откаже от световна оперна кариера в името на родната музикална култура.

Ето защо, напълно справедливо звучат силните думи на неговия съгражданин Стефан Киров: „Делото му е епоха, на която лесно би се определило началото, но твърде трудно – краят, защото драматизмът в Операта не е имал по-голям артист от него.”

Из статията на Стефан Хърков  „Титаничното дело на Стефан Македонски” , сп. „Жажда”, 2005, бр.2, с. 20-22.