Сливен и Чехия III част

След Освобождението на България правителството на Чехия изпраща у нас свои учени и специалисти-инженери, математици, музиканти, художници,които с любов и всеотдайност се включват в икономическия, просветен и културен възход на младата българска държава.

Преди 134 години известният чешки историк проф. Константин Иречек посещава Сливен. Това пътуване става по време на неговия петгодишен престой в България. Поканен от правителството на младата българска държава проф. Иречек е заемал редица важни постове: бил е главен редактор в Министерството на народното просвещение, а малко по-късно и министър на същото ведомство, бил е и директор на Народната библиотека в София. През 1884 година напуска страната ни и се завръща в родината си, защото е избран за професор в Карловия университет в Прага.

По време на престоят си в България, младият историк разширил и обогатил знанията си за българската история, география, етнография, лингвистика и политика. Всички тези теми и заключения той описва в обемистият си труд /около 1050 страници/ „Пътуване по България“ и „Княжество България“. Всъщност всички свои отпуски, ваканции и свободно време Иречек посвещавал на пътувания из страната ни, винаги придружаван от свои български приятели.

Именно по време на тези свои пътувания Иречек посещава за няколко дни и град Сливен.

„Първият поглед на Сливен е пленителен – започва разказа си чешкият учен и пътешественик. Пред нас се представя съвършено английска панорама. Под сивите, набраздени скали на Балкана, чиито зъбци и чуки тук достигат приблизително до 1100 метра надморска височина, се простират около три километра нашир маса червени стрехи, бели минарета и сенчести градински дървета. По планинските склонове над града се простират далеко и широко хубави лозя, казват на 4 ч. път. Между тях се белеят пътеките, по които из града може да се излезе право в балканската природа.“

Ето още няколко щрихи от впечатленията и точността, с която Иречек описва Сливен, природата, демографските фактори и икономическите  условия: “Близостта на планините била причина, че тук народният дух по-буйно се развивал отдругаде: напр. прочутият хайдушки воевода Панайот Хитов е родом от града. В наше време Сливен принадлежи между първите градове в България поради своята сукнарска индустрия. Вълна за сукна идва най-много от Котленския балкан, а най-хубавата, казват, от Карнобат, коноп и лен в тукашната покрайнина даже не се и сее. Покрай сукнарството повдигнало се и копринарството, което виждаме от куповете бели и жълти пашкули по къщите. Към старата домашна индустрия принадлежи и тъкането на килими. Отдалечеността от железницата е пречка, от която тукашните индустриалци много се оплакват. Сега Сливен е център на окръг, който съдържа пет околии: Сливенска, Контленска, Ямболска, Къзъл-Агачка и Каваклийска, всички, според последното издание на статистиката, със 156 329 жители, от  които 114 617 българи, 17 550 гърци, 17 200 турци, 14683 цигани, 1228 евреи, 320 арменци, 32 руси,немци и италианци и 699 „различни“.