Сливен е един от най-значимите центрове в България още от Възраждането, със забележителни традиции в националната ни култура. Оттук произлизат много просветители, творци, учени и интелектуалци, оформили облика й. Съвсем обяснимо градът става домакин на престижни културни тържества, наречени „Сливенски огньове”. Значимостта на тези прояви буди уважение и респект, въпреки зависимостта им от политическата конюнктура по онова време.

 

     Вдъхновител и създател е уважаваният държавник и политик, ерудитът с безспорен принос в българската култура и духовен живот, Георги  Йорданов.  И въпреки, че тържество от такъв мащаб е плод на усилията на много хора, все пак рамката и блясъкът до голяма степен се дължат на неговия талант. Решението за културните тържества е съобщено от председателя на СБП Георги Джагаров при закриване на Чинтуловите литературни дни  в предходната 1966 година, когато гости на града са известни български писатели и критици.

 

 

         Първи носител на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” е забележителният писател и преводач  Константин Константинов.

 

 

 

 

   За символ на тържествата е избран  огънят.  Учредена е ежегодна награда „Добри Чинтулов” в размер на 2000 лв. за големи постижения в областта на литературата и изкуството. По тогавашния статут произведенията трябва да бъдат публикувани или показани на изложби, концерти и други събития, както и да са свързани тематично със Сливен.

 

 

  • В първите години „Сливенски огньове”  имат повече литературен характер, обръща се  внимание предимно на постиженията на поети и писатели, организират се литературни четения, срещи с читатели.
  • През 1970 г. се включват и музикалните дейци с подкрепата на Съюза на композиторите. За първи път в Сливен се провежда вечер на музиката и поезията, учреден е призът „Златна лира”.
  • От 1968 г. започва да излиза Алманах „Сливенски огньове” – сборник с най-добрите литературни постижения за годината.
  • През 1971 г. със свои прояви се присъединяват и творческите съюзи на художници, архитекти, артисти и филмови дейци, Народна библиотека „Кирил и Методий”, в. „Литературен фронт” и др. Почти всяка година градът става домакин на кинопремиери на нови български филми („Момчето си отива”, „Голямата скука”, „Силна вода, „Пазачът на крепостта””, „Мъжки времена”, „Покрив”, „Въздушният човек” и много др.). Традиционна проява е и Панорама на научно-популярния филм.
  • В 1981 г.  е учредена награда „Д-р Иван Селимински” (за принос и постижения в публицистиката, историческо-
    краеведческата дейност, опазването на културно-историческото наследство на Сливен и Сливенския край).
  • „Сливенски огньове” започват да се провеждат през две години като Майски дни на културата, замествайки „Огньовете” през година, с утвърден  национален характер. Това става по препоръка на известни културни дейци, но е и официална позиция на местната власт, „за да бъдат празниците вълнуващи и съдържателни, различни и привлекателни”.
  • След обществено-политическите промени през 1989 г. празниците „Сливенски огньове” прекъсват за дълго съществуването си.
  • От  1992 г. наградите „Добри Чинтулов” и „Д-р Иван Селимински” се връчват на Димитровден – празника на град Сливен.
  • През 2012 г. тържествата са възобновени като Майски дни на културата „Сливенски огньове”. Възстановена е и церемонията по запалване на огъня след 23-годишно прекъсване . В рамките на празниците вече традиционно се организират Национален фестивал на детската книга и  Международен детски фолклорен танцов фестивал „Приятелство без граници“.
  • Всички програми на събитията и участниците подробно са отразени във в. „Сливенско дело”, а по-късно и от другите сливенски вестници. Те са богат източник на информация за десетките изложби, научни сесии и конференции, национални симпозиуми и откриване на нови музейни експозиции, бази на творчески съюзи, за създаването на Народен университет за наука и изкуство, възрожденският комплекс в Жеравна,  Дом на литературата в Сливен и много други.