Сливенски митрополит Гервасий – „олицетворение на доброта и добродетел”

Mитрополит Гервасий произлиза от родолюбивото семейство Караолановци и се ражда през 1838 г. в Габрово, само 40 дни след кончината на баща си. Светското му име е Генчо Георгиев. Майката поема сама грижата за многолюдната си челяд – още три момчета и три момичета. Когато Генчо става на 6, тя също напуска живота.

Сирачето завършва с желание целия петгодишен курс на обучение в Габровското училище  при известните учители Илия Попов и Цвятко Самарджиев. След това за кратко учи и в Пирдоп. Според биографията на митрополит Гервасий “той много желаел да се учи и по-нататък, но нямал ни пари, нито пък се явявал някой благодетел”. Ето защо се налага  да подхване  занаят. Приютява го майстор чехлар, при когото прекарва цели две години.

Благодарение на най-големия си брат – монах Теофан от Света Гора, през 1854 г. Генчо заминава за Хилендарския манастир, където продължава да се образова в манастирската библиотека. През следващите 4 години юношата, като послушник, се учи на “църковен ред и църковно пение”. През март 1858 г. е подстриган в монашество с името Гервасий. Година по-късно младият монах е ръкоположен за йеродякон и като такъв постъпва на обучение в Духовното училище в Карея (Атон). След четиригодишно служение като дякон, Гервасий е ръкоположен в йеромонашески чин през 1863 г. Три години по-късно манастирското братство го изпраща в Станимъка (Асеновград) като таксидиот-изповедник. През 1867 г. той е избран за игумен на Араповския манастир “Св. Неделя”. Там отец Гервасий е игумен шест години, през които често дава подслон на Бенковски и Левски, а и на други поборници за българската свобода. По същото време създава към светата обител училище, в което се учат повече от 100 деца от околните села, “от които мнозина стават отпосле свещеници и учители и много спомогнали за народната култура”.

Народополезното му дело става причина Пловдивският митрополит Панарет да го предложи за свой викарен епископ. Трима български митрополити – Търновският Иларион Макариополски, Пловдивският Панарет и Сливенският Серафим ръкополагат Гервасий за епископ с титлата Левкийски на 28 януари 1873 г. Тук в продължение на 10 години Гервасий не жали сили, време и енергия, за да брани интересите на младата Българска екзархия и новоосвободената Източна Румелия. В жестокото и кърваво време на Априлското въстание той категорично отказва да подпише представения му от турското правителство махзар, чрез който да изрази задоволството си от управлението на султана. Този отказ разкрива пред външния свят измамната хитрост на турското правителство. Не само това – духовникът съдейства да се формира европейска комисия и дава гласност на турските издевателства и зверства над невинните българи. Подписва съставеното от Иван Гешов и Константин Калчев изложение до английския парламент срещу нечовешките турски жестокости с думите: „Участта на народа е и моя участ.” Наклеветен от гръцките първенци в града, е заточен в молдовския манастир „Света Петка”. Когато през 1877 г., заради дейността му го отстраняват от епархията и го изпращат в Цариград, Гервасий събира там помощи за заточените българи.

След Съединението на България епископ Гервасий управлява 7 години отделените от Одринска епархия духовни околии в градовете Каваклий (Тополовград), Казъл-Агач (Елхово) и Харманли.

В Сливен Гервасий е изпратен през 1890 г. от Екзарх Йосиф. Тук идва като пръв помощник на остарелия Сливенски митрополит Серафим. През 1891-1893 г. управлява временно и Старозагорската епархия. Когато на 11 август 1896 г. първият Сливенски митрополит – Серафим, предава Богу дух, неговият викарен епископ Гервасий поема управлението на Сливенската епархия. Изборът на нов митрополит е насрочен за 26 януари 1897 г. Духовенство и миряни единодушно избират Гервасий. Канонизирането му става на 2 март 1897 г. в Цариград. В Сливен, по специална програма, на 23 март 1897 г. тържествено е посрещнат новият митрополит.

За него в „Юбилейна книга на катедралата „Св. Димитър” Атанас Николов пише: „Митрополит Гервасий беше олицетворение на доброта и добродетел. Неговата къща беше съвсем скромно мебелирана – по калугерски, ала беше винаги отворена за всички – по християнски. От неговия дом никой не се върна гладен. Неговата каса нямаше ключове. Няма човек, който да потърси неговата помощ и да не я намери. Понеже митрополит Гервасий беше минал своята школа на големи дела през Света Гора, Араповския манастир, Пловдивска Митрополия, Молдовската обител „Св. Петка”, контактът му с нашите видни революционери и пр., за Сливен не му оставаше нищо друго да върши, освен да бъде „баща”, наставник, добър християнин, център на културните мероприятия и добър пастир на цялата епархия.  ”

Митрополитът умира в Сливен на 4 април 1919 г. и е погребан с почести в гробницата до олтара на катедралния храм „Свети Димитър”.

“Той умира с отворени очи за България, раздал всичкото си състояние на бедни и нуждаещи се приживе, оставяйки на своите приемници и на поколението едно добро име и един отличен пример със своя живот и със своите дела”.
(„Църковен вестник”, 1 май 1919 г., бр. 8,9.)

Мария Маринова