ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ

След Освобождението през 1878 г. в Сливен идва Петко Р. Славейков. Остава само няколко месеца тук като сътрудник в канцеларията на руския губернатор и заминава за Търново. Става народен представител в Първото велико народно събрание и по-късно – министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Макар и кратък, престоят му в Сливен е много важен. Негова е идеята за създаване на първия вестник в града. Той  намира и хората, с които да я осъществи. Хора с журналистически опит, образовани и ерудирани, като д-р Добри Минков, д-р Георги Миркович,  д-р Начо Планински, Иван Славейков, видни юристи и обществени дейци, учители и духовници. Всички те, ентусиазирани от благородното начинание, успяват да съберат средства, да закупят и пренесат обявената в несъстоятелност Цариградска печатница на П. Карапетров. През януари 1879 г. печатарската техника (две английски преси) е вече в Сливен. Заедно с нея пристигат словослагателят Иван Дочков и редакторът Генко Голчев. Включва се и Градският съвет в Сливен, като „отстъпва без наем джамията срещу хотел „Изток“ на г-н д-р Миркович, за да установи там една българска книгопечатница.“  Получено е разрешение от княз Дондуков-Корсаков и на 22 февруари (нов стил) 1879 г. излиза първият брой на „Българско знаме”, „вестник за политически и книжовни новини”. Програмната статия е написана от д-р Миркович.

         ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Като част от Източна Румелия, Сливен споделя след Берлинския конгрес съдбата на „недоволна България” с нейната отложена свобода. Този факт определя до голяма степен критичния тон на вестника към антинародните прояви на европейските правителства, неговата либерална и проруска насоченост. В същото време, отношението към събитията и проблемите е последователно, убедително и достоверно. Изданието, списвано в духа на възрожденската журналистическа традиция, има голям успех. Тиражът от 2000 броя значително надхвърля този на другите български вестници.

В печатница „Българско знаме“ излиза и първата отпечатана в Сливен книга –

„Сурвакня за годината 1879“  на Петко Р. Славейков.