СЛИВЕН, 1879 г.

Създадена от родолюбиви сливенци, сплотени в името на родния град, Сливенска дружба е първото сдружение на земляци в София. По неин образец се основават по-късно редица културно-просветни и благотворителни дружества в цялата страна.  Появата й съвсем не е случаен факт.  Сливен винаги е бил много важен за България град, споменат още през 1153 г. от арабския географ Ал Идриси, определящ го като „прочут още и от по-старо време“. През него минава т. нар. „път на солта“, свързващ Изтока и Запада. Бурно развиващ средновековен град, той се превръща в икономически и духовен  център през Възраждането, дал изключителни личности на България. След Освобождението десетки образовани сливенци заминават заедно със своите семейства за столицата, назначени на отговорни за държавата постове.

“ Най-многото офицери, инженери и студенти в страната бяха сливенци. Всички те копнеят за родния град. Далеч от родното място, синове на родолюбиви бащи, често мислят за оставените си роднини и другари … Тези синове се считат още задължени морално и материално „ако не с кола, поне с крина“ да повърнат част от това, което Сливен и гражданството му някога им е дало във форма на здраве, образование, възпитание и благосъстояние“.  ( Георги Козаров)

 

д-р Петър Козаров (1873-1957)

Замисълът за създаване на първата културна Дружба в София принадлежи на живеещите там видни сливенци д-р Петър Козаров (преподавател във Висшето училище), арх. Георги Козаров и Георги Нонов – професор по френски език. Провокирани от икономическата криза в страната и превръщането на Сливен от окръжен в околийски център – една административна неправда, те създават организационен комитет и разпращат покани до 40 известни сливенци в столицата. Семейната среща се състои на 17/30 януари 1901 г. в малкия салон на „Славянска беседа“ . В приветствието си П. Козаров посочва целта на тази инициатива :

„Да обединим членовете на сливенската колония в София, да ги сближим и опознаем…,да разменим мисли, да разискваме върху настоящето и бъдещето на нашия роден град, както и върху развитието, напредъка и поминъка на неговите граждани. Сплотени в едно ще бъдем винаги готови да се притечем на помощ и да бъдем полезни на съгражданите си.“

Идеята е приета с голямо въодушевление и желание да се организират такива срещи всяка година. Забавният финал с песни, смешки и сценки от родното място, стоплят душите на  гостите и разпалват в тях силно патриотично чувство.

През следващата година (13/26 февруари 1902 г.) отново се събират живеещите в София сливенци – този път в кафене „България“. Разпратените покани са вече 70. На тази паметна среща 22-годишният студент по право Симеон Табаков прочита свое изследване за историята на родния град и завършва с думите на първия руски губернатор в Сливен: „Не съм виждал по-мъжествен град от Сливен“. Този вълнуващ жест е посрещнат с овации и похвали. Спонтанно се ражда идеята да бъде написана и издадена истинска история на родния град. Веднага е избран 6-членен комитет с председател д-р Добри Минков (главен секретар в Министерство на правосъдието) и членове: Стефан Ноев, д-р Петър Козаров, полк. Димитър Вълнаров, Христо Гюлмязов – полковник от запаса  и Стефан Бояджиев. Комитетът издава „Възвание към сливенци“ и „приканва родолюбивите си съграждани, които ценят подвизите на своите деди и бащи, да съдействат за създаване на един книжовен паметник на родния град за увековечаване имената и похвалните им дела.“ Създаден е и паричен фонд за набиране на средства за награда на конкурса за най-добър труд по история на Сливен и издаването му. След години, когато „Историята на град Сливен“ от Симеон Табаков вече е факт, тя ще бъде оценена като „най-голямото благо“ за родния град, направено от Сливенската дружба.

На 23 януари/5 февруари 1903 г. в локал „Червен рак“ е организирана трета среща на сливенци, живеещи в столицата. Фактически на нея е истинското раждане на сдружението. Приет е Устав и е избрано ново Настоятелство с председател полк. Димитър Вълнаров. Членовете на Дружбата вече са 230, от тях 157 – родени в Сливен. 

И през следващите години продължават срещите, организирани от Сливенска дружба. Все повече са присъстващите, а сериозната програма неизменно завършва с весела част. И така до навечерието на поредицата войни в началото на XX век, които парализират целия обществен живот у нас. 

По инициатива отново на Петър Козаров и още няколко души, през 1921 г. (22 май/4 юни), Дружбата е възобновена, уставът – променен с акцент върху защита интересите на родния град, подпомагане на бедни, но способни ученици и студенти, пристигнали в столицата,  създаване на фонд „Постройка сливенски дом в София“. През 1926 г. Сливенска дружба чества 25-годишен юбилей. Взема се решение за преименуването й в Сливенска културно-просветна дружба „Д-р Иван Селимински“. Издаден е Отчет за дейността на сдружението 1901- 1926.  Тук:  http://sever.libraryvt.com//bg/lister.php?iid=DO-8S0000669&page=3

 

Бюст-паметник в Борисовата градина
Паметник на Хаджи Димитър в центъра на Сливен

През 1928 г.  в Сливен тържествено се отбелязва 50-годишнината от освобождението на града. По този повод Сливенска културна дружба поставя възпоменателни плочи пред домовете на заслужилите сливенци Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Добри Чинтулов, Панайот Минков, Хаджи Мина Пашев, Добри Желязков, Добри Г. Пехливанов, д-р Миркович, Добровски, Симеон Табаков, д-р Селимински, Георги Икономов, Петър Моралията. В София, в църквата „Св. Никола“, е отслужен молебен в памет на загиналите за свободата на града, а фабрикантът Киро Стефанов дарява 100 000 лева за „реализиране въздигането на проектирания от Дружбата паметник-пантеон за делата на великите титани съграждани“. Получават се дарения и от други членове на дружбите в София, Варна и Бургас, както и от благотворителния концерт в столицата на хор „Добри Чинтулов“. През 1935 година паметникът на Хаджи Димитър е открит и това се превръща в истински народен празник за града. За 100-годишнината от рождението на Хаджи Димитър по инициатива на Сливенската дружба и със съдействието на кмета на София – сливенеца инж. Иван Иванов, е открит бюст-паметник на легендарния войвода в Борисовата градина (1940).

 

Вечеря в чест на проф. Михаил Арнаудов, дадена от Сливенската културна дружба в „Славянска беседа“ – 1938 г.

 

„Сливенската културна дружба, основана в София в началото на XX век, е едно от най-важните начинания на сливенци след Освобождението, осъществено извън града. Дружбата подкрепя и зщитава интересите на Сливен в столицата, издейства облаги за пострадали от бедствия граждани, подпомага бедни, но способни учащи се в София, приобщава усилията си към градската управа в Сливен за по-ефикасно и бързо решаване на наболели за града въпроси. Работейки в продължение на десетилетия за икономическото и културно издигане на родния град и подобряване благосъстоянието на гражданите му, Сливенската дружба в София създава полезни и трайни дела.“

(Годишник на РИМ – Сливен, том 1)