Сливенската община – път през годините

 Веднага след Освобождението на Сливен на 17 януари 1878 г. руският полковник Лермонтов назначава временна градска комисия, начело с 

един от най-авторитетните българи в града митрополит Серафим. В управата влиза и  Добри Чинтулов. На 19 януари се назначава комендант на Сливен – капитан Хромянко, и се въвежда военно положение. На 16 април 1878 г. /стар стил/ се провеждат първите избори за общински съвет в града. Поради това, че все още липсват общи правила и траен  мирен договор, се избира Временна градска комисия начело с Добри Минов, а след няколко дни  се е състояло и първото заседание на „Сливенский градский управителний съвет“ в състав: Добри Минов – председател  на временната градска комисия , членове Димитър Боев, Димитър Юрданов-Шампион и член-секретар Михаил Икономов. Първият председател  Добри Минов е роден в гр. Сливен на 15 септември 1825 година и е един от най-богатите  търговци на бакалски и колониални стоки. Той е сред организаторите на всички културни и обществени начинания до Освобождението, взема дейно участие и в инициативата за откриване на читалище „Зора“ в града ни. Добри Минов става председател и на първата наборна комисия в Сливен, създадена през месец април 1878 година.  Минов получава сребърен медал на Анинска лента за „усърдна и дейна служба“, като председател на Временната градска комисия.

Заради неграмотността на голяма част от населението, вместо с бюлетини, избирателите гласували с черен боб, който пускали в калпак. Сливенските граждани, придобили за първи път избирателни права, гласували за най-известните  и авторитетни хора. Оттук започва функционирането на самостоятелна Сливенска община. Една от първите задачи, с които се  занимава съвета в началото на своята дейност, е  уточняване списъците и събиране младежите годни за военно обучение. Наред с тази задача пред съвета  стоят за разрешение въпроси, свързани с оставените от турците имоти като магазини, домове и др., здравеопазването на населението и благоустройството на града. Постепенно се въвеждат 16

вида протоколни книги, тефтери, журнали, описи със съответните дела и приходно-разходни документи. След Берлинския конгрес, през юли 1878 г. Сливенско влиза в пределите на автономната турска провинция Източна Румелия. До м. май 1879 г. дейността на градския съвет се ръководи според Привременни правила, изработени от Руското комисарство, а след приключване на временното руско управление  функциите на общините от Източна Румелия се определят от  Органическия устав, изработен от европейска комисия. Според тях градските съвети са автономни изборни органи, които ръководят общините. За основна административна единица е посочена общината. През 1886 г. излиза приетият от IV Народно събрание Закон за градските общини, който определя Общинския съвет като най-висш орган. В гр.Сливен се избират  20 общински съветници. Оперативно общината се ръководи от кмета и помощниците му, които са излъчени от политическата партия с мнозинство на изборите. В годините след Съединението има по-големи възможности за икономическо развитие на града.  Самоуправлението на общината се проявява чрез финансовата ѝ самостоятелност: приходи от данъци, такси, от общински имоти и др. Големи приходи  постъпват от сливенските минерални бани, склада за взривни вещества (Газхането), магазини, отдавани под наем. През 1901 се утвърждават регулираните линии на улиците и площадите. През 1915 г. Общинския съвет приема пълното наименование на улиците. Строят се ветеринарна лечебница, общинска кланица, хали, покрит пазар, общински дом, военен клуб, сгради за основните училища и двете гимназии с държавен заем за 120 000.00 лв. Много преди да се появят уличните електрически лампи, Сливен се осветява от 80 фенера, за които се грижи назначен от общината човек. Електрическото осветление става факт чак на 28 януари 1928 година, когато е открита и електроцентрала.

 С указ  N19/1893 г. княз Фердинанд  отстъпва минералните бани за вечно ползване на Сливенския градски общински съвет, който е задължен в тригодишен срок да ги благоустрои. И общината влага средства за построяване на хотели, за изследване на водата в лаборатория в Париж, за залесяване и отводняване. Превръща баните в любимо място за сливенци и гостите на града. Още много грижи полага общинското управление за развитието му. Сливен става център на вълнено-текстилната промишленост, прокарват се ж.п.  линия, свързваща града с гара Зимница, с Дъбово, подпомага развитието на мелничарската индустрия, металообработването, добива на каменни въглища край Боров дол , лозарството и т.н. Първият градоустройствен план е приет от Общ. съвет през 1891 г. Големият мост на р.Асеновска (Коруча) е завършен през 1900 г., общината отстъпва място за строеж на Военното министерство да построи сгради на 11-ти пеши сливенски полк и 6-ти артилерийски полк. Поддържа градска болница, предоставя помещение за аптека, назначава лекари, акушерка, а лекарствата за бедни граждани се заплащат от общинската каса.  През 1912 г, се приема „Правилник за абонатите на градските водопроводи” в Сливен и всеки притежател на имот се облага с такса. Водомерите се поставят за сметка на общината. В началото на 30-те години се построява сградата на общината. Средства в размер на 15000.00 лв. общината дава и за  построяване на сграда на читалище „Зора”, тъй като парите, събрани от дарители не

достигат. На 7 август 1896 г. Общинското управление обявява търг  за построяване на театрален салон и сграда за Библиотека „Зора” , също така се взема решение да се направи голям площад при катедралната църква „Св.Димитър” и паметник на войводата Хаджи Димитър. За целта се отчуждават всички къщи в района.

През 1934 настъпват важни промени с приетия от правителството указ , с който се премахва изборността на общинските съвети и общината се ръководи от постоянното присъствие. На 17 авг.1934 е приета Наредба – закон за градските общини, според която местната власт се упражнява от назначени кметове от М-во на вътр.работи и народното здраве по предложение на областния директор. През 1934 се въвежда ново административно деление в страната, обособени са 7 области, като Сливенска околия е в състава на Бургаска област, където е до 1949 . През 1937 година с наредба-закон за избиране на общинските съветници изборността на общинските съвети е възстановена. Мандатът им се увеличава на 6 години и всеки две години една трета от тях се заместват от нови чрез жребий.

С указ N30/3.02.1938 г. се изменя Закона за градските общини, като в помощ на кмета се създава т.нар. „Засилена общинска управа”. Тя заседава ежемесечно и решава всички въпроси от стопански и административен характер. След  9.09 1944 г. при прехода между две политически системи започват значителни промени в държавата и респективно в местната власт.  Кметската длъжност преминава в ръцете на хора, лоялни към отечественофронтовския режим, млади, неопитни, в много случаи и необразовани., което рефлектира неблагоприятно върху развитието на общините в страната. На 2 ноември 1944 излиза Наредба-закон, с която се прекратява мандата на общинските съветници. Назначаването и уволняването на кметове и помощник-кметове става със заповед на областния директор по предложение на околийските комитети на ОФ. Държавния  апарат е формиран изцяло по съветски модел, като се създават нов тип управление – народните съвети. След 1948 , за около 30 години не съществува длъжност кмет. През 1948 г. президиумът на Великото народно събрание  назначава Временна управа на Сливенски градски общински народен съвет в състав от 9 души с председател Добри Димитров. В новите условия ръководствата на общината работят за промяна на облика на града и Сливен се превръща в модерен и благоустроен град, икономически център с развитие на машиностроенето и текстилната промишленост. Строят се новите жилищни комплекси., много обществени сгради – училища, кина, читалища, болници, поликлиники, спортни комплекси и игрища. Много средства се отделят за развитие на културата – през 1967 г. се провеждат първите литературно-културни тържества „Сливенски огньове”, утвърждават се културни институти като Ист.музей, Окръжна библиотека „Г.Кирков”, Клуб на дейците на културата, Опера и Симфоничен оркестър, като и двата състава са под покрива на Читалище „Зора” , за което са построени  и нови здания, административна част, салон и нова голяма сграда за Библиотека „Зора” – те се ползват в този си вид и в момента.

През различните години градското общинско управление сменя наименованието си, но не и същността си : 1949-1952- Градски народен съвет; 1952-1958- Градски народен съвет на депутати на трудещите се; 1959-1965 – Градски общински народен съвет; 1979—1990 – Общински народен съвет; от 1991 – Община Сливен.

През периода 1944-1989 местното управление е част от единния държавен апарат и действа като държавно управление до 1991 г., когато се приема Законът за местното самоуправление и местната администрация и новата Конституция, чрез които започва децентрализация на местната власт и самоуправление на общините. В държавата и общината започват процеси на приватизация и реституция, преобразуване на общинските предприятия в общински фирми, създават се много частни фирми. След изборите през октомври 1991 г. Община Сливен се управлява от кмет и общински съвет с разделени правомощия и отговорности. В най-новия период, на който сме съвременници  се променя и архитектурният облик на града, строят се много нови сгради. Изграден е най-големият и модерен в страната покрит пазар за плодове и зеленчуци, чиято добра поддръжка и периодични реконструкции продължават и до днес. След приемането на България в ЕС общината има възможност и започва работа по редица проекти, финансирани от европейските фондове, които подпомагат благоустройството на града. В своята вече 144-годишна история Сливенската община носи отпечатъка на времето – на възход и трудности, на дълбоки социално-икономически промени, оставили дълбока диря в съзнанието на жителите на общината.

  ©Библиотека „ЗОРА“, гр. Сливен