СЛИВЕНСКАТА „ЗОРА“ – СТО ГОДИНИ В СЛУЖБА НА НАРОДА

Според някои източници, още в 1854 г. вече у многочислената интелигенция в Сливен, начело на която са застанали учителите, се е зародила мисълта, по примера на основаните вече първи български училища, да създадат читалище и в нашия град. А кого по-точно се пада тази чест пръв да подхвърли тази идея и до днес не се знае. Въпреки много оскъдните данни обаче, предполага се, че тази идея е подхвърлена и подхранвана от ЧИНТУЛОВ и най-близките негови съмишленици, които развивали трескава просветителска дейност в града по това време.

Новооснованото читалище носело скромното название „БИБЛИОТЕКА”. Предполага се, че в самото училище учителите и редица още ученолюбиви заможни българи са пренесли своите домашни библиотеки, предимно написани на руски език и по този начин се е родил първият зачатък на днешното народно читалище „ЗОРА”. Библиотеката обаче, поради редица причини, между които и отсъствието на Чинтулов от града, прекъсва своята дейност. След няколко години той отново се завръща в родния си град, където заварва интелигенцията още по-възмъжала, народът – с още по-укрепнала вяра в своите сили – условие твърде благоприятно за развитието и растежа на едно такова народополезно дело, като това за създаване на читалището. По това време в Сливен учителстват и още редица именити народни будители като Н. Михайловски, д-р Миркович, Сава Доброплодни, Тодор Икономов, Добровски и др. Не бива да отминаваме имената и на още редица други безсмъртни дейци, като Стефан Гидиков, прекарал дълги години като търговец в Цариград, заразен от новите идеи, пръв приятел на Раковски, чийто „Горски пътник” той продава незабелязано по сергиите а панаирите; Н. Боров – революционер; Стефан Желев – учител; Георги Генов – учител; Петър Г. Мишков – буден и предприемчив еснаф и още много други, чиито имена са неразривно свързани с първите стъпки на НАШЕТО ЧИТАЛИЩЕ.

Така, в резултат на историческото развитие на нашата страна, изниква необходимостта и се ражда „БЪЛГАРСКОТО БЛАГОДЕТЕЛНО ЧИТАЛИЩЕ” в Сливен.

За пръв председател на читалището е бил избран Стефан Гидиков. Роден на 11 февруари 1837 г., той твърде рано започва скитничество по земите а цялата турска империя, а също така из Русия и Сръбско. В Сливен окончателно той се завръща от странстванията си в 1859 г., когато и държи една пламенна знаменита реч пред тогавашното класно училище за необходимостта от създаване на читалище. Вследствие на тази реч, и поради това, че условията са били вече достатъчно назрели, още същата година читалището било основано или /както твърдят някои/ била възобновена дейността му.

Стефан Гидиков бил човек със здрав енергичен дух, с рядък ум и при това голям родолюбец. По онова време той е бил начело на интелигенцията в Сливен и на цялото народоосвободително движение в града. Всичките тези качества скоро го издигат високо в очите на другите и той става любим и желан член на училищно-черковната община за всички сливенци.

Между годините 1860-1870 той е прекарал повечето от времето си в Цариград, където е вземал живо участие в черковните борби. Заболял от гръдна болест, този пионер в читалищната дейност починал на 3 юли /стар стил/ 1871 г. На 5 юли същата година сливенската черковна община изпраща до Д. Чинтулов, сливенски представител в Цариград, писмо, където между другото се казва:

„… С разтреперана ръка и нажалени сърца вземаме перото да опишем жалостивото позорище от страна на неумолимия  и несъкрушим смъртен сърп, който в едно мигновение на 3 того в събота сутринта часът по 9-тях немилостиво замахна и отръгна от града ни и от общината ни най-родолюбивия и ученолюбивия и най-заслужилия ни съотечественик Стефан Г. Гидиков…”

Това писмо красноречиво ни показва огромната притегателна сила на Гидиков като обществен деец и човек и скръбта от голямата загуба на сливенци след неговата смърт.

Такъв в най-общи черти е бил първият председател на читалището в Сливен – човек и гражданин, възторжен поборник за народното добруване и благоденствие.

Със сигурност може да се твърди, че читалището още след своето създаване е развило трескава дейност. Скоро неговата библиотека била препълнена с книги. Част от тях са били закупени от набраните средства, а друга една част подарени от по-видни родолюбиви българи. Около 1860 г. известният Александър Екзарх подарил на читалището много руски книги, които допълнили и обогатили библиотеката. Читалището било абонирано за почти всички вестници и списания, издавани по онова време. Голямата любознателност и интересът на сливенци към науките и литературата нараснали неимоверно бързо. Според някои запазени бележки, в Сливен е имало по това време над 200 човека абонати на български вестници и списания – рядко явление за тогавашните градове в страната. Това говори за огромната роля, която е изиграло читалището за пробуждането на сливенци, за разпалване интереса им към обществения и политически живот.

Първият запазен устав на читалището датира от около 1868 г. От този устав и от някой други запазени документи, като протоколи, бележки и др. се вижда, че през периода 1868-1873 г. читалището е било в разцвет.

Гордостта на сливенското народно читалище „Зора” обаче и до днес си остава неговата библиотека, където можем да намерим множество томове от художествена, научна и друга литература, обогатявала вече цяло столетие духовния живот на сливенци.

Библиотеката в онези мрачни години на робството, колкото и малък да е бил нейният книжен фонд, е изиграла огромна роля за пробуждането на народа.

През годините 1863-70 библиотеката е наброявала вече доста книги и била пренесена в девическото класно училище,  към 1877 г. – в дома на Р. Миркович, където и изгаря. Една малка част от книгите, които по една щастлива случайност останали в училището, били пренесени по-късно в църквата „Св. Димитър”, където нестопанисвани от никого, били разпилени по различни краища на града.

След освобождението, въпреки колебливия характер на дейността на читалището, то успява да се абонира и снабди с всички течения на нашия печат, а при това продължило да проявява интерес и към по-големите прочути чужди издания и най-вече към руските.

С всяка изминала година библиотеката на читалище „Зора” и нейната читалня стават все по-голямо средище на духовен живот. Само през 1959 г. от библиотеката са раздадени 98 000 тома книги.

Тези цифри убедително говорят за извънредно големия интерес на сливенци към това наше свидно духовно средище.

В най-ранния си период, читалището е набирало средства за своето съществуване и за поддържане на всестранната си дейност предимно от набиране на членски вноски, доброволни вноски, театрални представления и визити на именни дни. Оскъдни са данните за средствата на читалището за периода около основаването му. Една намерена равносметка с необозначена година обаче /вероятно към 1875-76/ ни показва, че в касата на читалището има събрани 94, 870 гроша. След освобождението част от тези средства са били използвани за построяване на сегашната ограда, а друга една част – за подпомагане на училищата. С тези именно средства читалището започва новия си живот след освобождението.

Днес вече е почти немислимо да си представим нашия град, града на стоте войводи, града на д-р Селимински и Чинтулов, на Хаджи Димитър и Таньо войвода без тази всестранна дейност на читалището. Кому няма да е свидна самодейната опера и народния хор, навлезли вече дълбоко в нашия бит, така привикнали всички с тях. Кой няма да се просълзи, ако някоя нечестива ръка посегне на най-голямата съкровищница на читалището и целия град – библиотеката. Днес всичко това е наш свиден паметник на миналото, наше скъпо настояще, което ще браним и ще продължаваме да градим, за да увековечим за вечни времена нашето народно читалище „ЗОРА”.

Из Отчетен доклад на читалищното настоятелство от 1960 г.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ДАТИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА НАРОДНОТО ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА” В СЛИВЕН, поместени в Юбилеен вестник, посветен на 100-годишнината му, 1960 г.

1854 г. – основана е първата библиотека в Сливен

1859 г. – м. декември – основано е Народното читалище в Сливен

1860 г. – изработен е Устав на читалището

1870 г. – изнесено е първото театрално представление – „Многострадална Геновева”

1872 г., м. януари – читалищното настоятелство издава възвание и свиква митинг-протест против заточаването на българските владици от турската власт

1898 г. – построена е нова сграда на читалището

1908 г. – основан е читалищен „Драматичен театър”

1910 г. – създадена е Детска музикална китка, втората в страната

1922 г. – частното кино в града става собственост на читалището

1929 г. – отворен е за посещения музеят при читалището

1931 г. – създаден е първият български Приказен театър

1931 г. – първият смесен хор в България (1893) става неразделна част от читалището

 1933 г. – създадена е Сливенска филхармония при  читалище „Зора”

1935 г. – построен е вторият етаж на сградата – библиотеката и читалнята

1935 г. – уредена е първата Обща художествена изложба на художниците от Сливен

1944 г. – към читалището е основана  третата в страната опера – сливенската

1959 г. – основана е Детска музикална школа

СТОЛЕТНИКЪТ

На читалище „Зора”

Ти сто години пръска светлина

и с мрака води бой суров.

Роди се в страшни, тежки времена,

когато родната поробена страна

бе цялата потънала във рани,

когато българинът бе готов

с цената на живота си да брани

и чест, и род, и бащина земя

от турските жестоки ятагани…

Когато мрак притискаше земята,

изгря една звезда на небосклона,

една зора проблесна над страната

и мрака от земята ни подгони…

Годините една след друга преминаваха,

зората се разгаряше от ден на ден,

зората стана слънце и огряваше

на хората труда им вдъхновен.

Ти сто години пръска светлина

и хората във трудности подкрепя.

Ти с мрака води кървав бой.

За тази твоя чест и добрина

поетите те славят в стиховете,

защото си читалище-герой,

което ще живей във вековете. 

Ив. Петлешков, 1960 г.