„Сините камъни са все тъй спокойни, сгушени под китената есенна черга, над тях вечерта спуска синия си малаков, а по него вече блещукат първите звезди.” – Йордан Василев Богдар

Писателят Йордан Василев Иванов – Богдар е роден на 16 януари 1902 г. Известен е и с псевдонима Юрдан Ведролюбов. Завършва Сливенската мъжка гимназия и още като ученик прави първите си поетични опити. Отбива военна служба в полковата музика на XI пехотен сливенски полк. Дълги години работи в Сливенската община, като започва от писар и стига до секретар на общината през 1932 г. Автор е на стихосбирки, пиеси, пътеписи и разкази. Печата свои творби в провинциални и столични издания: сливенските „Правда“, „Бъднина“, „Сливенски вести”, „Изток“, но и в „Изгрев” (Русе), „Светлоструй”, „Провинция”, „Гребец”, „Вестник на жената”, „Развигор” и др. Първата му стихосбирка е „Зарана” (1929), последвана от „Осените покрай Дунав” (1932) и „Пролетни кичури” (1937). Негови стихове са включени в антологията „Светлоструй” (1936). Книгата с пътеписи „По Сините камъни” (1939, 1940, 1993) посвещава на природните красоти в родния край, а „Незабравени и драги” (1943) – на забележителните граждани на Сливен. Пише и пиеси: „Агница” (1940) и „Хаинбоазкият хайдутин” (1942), също и либрета към оперетите на Мишо Тодоров „Рубин златното сърце” и „Мъдрият цар”. Автор е на текста на шлагера „Под златния прах на липите” („Под липите”, 1932, музика Кирил Георгиев), написва текста на юбилейния химн на Мъжката гимназия в Сливен (1934, музика Мишо Тодоров). Член е на Съюза на писателите от провинцията. След 1944 г. работи като книговодител и счетоводител в АД „Илия Г. Калов”, ДП „Облекло и обувки”, ДП „Иван Лилов”. Издава повестта за Хаджи Димитър „Хаджията” (1968). Активно участва в литературния и културен живот на Сливен. Умира на 77 години през 1979 г. след дълго боледуване. Посмъртно се появява книгата му „Старият град” (1993). Неиздадени остават сборникът „Воевода и знаменосец” (разкази за Панайот Хитов и Хаджи Димитър, 1971 г.) и „Живяли са някога” (1972 г.).