Симон дьо Бовоар – французойката-феминистка, извоювала своето почетно място сред мислителите,  белязали ХХ век.

На 14 април се навършват 35 години от смъртта на една от най-влиятелните жени на миналия век – Симон дьо Бовоар. Една изключително сложна, богата, мисловна личност, която през целия си живот се бори да преодолее тесногръдието на средата си и да се избави от всевъзможните забрани на обществото.

Автор е на шест романа, няколко книги с есета и философски трактат. На български език са преведени „Мандарините“, “Лъскави картинки“, “Една сломена жена“, “Гостенката“, “Недоразумение в Москва“, “Спомени на едно порядъчно момиче“, “Вторият пол“.

Първата й книга „Гостенката“ излиза от печат през 1943 година, а веднага след края на Втората световна война тя започва да пътува много – посещава САЩ, Африка, Европа, а през 1956 година пътува до Китай, Куба и Бразилия.

През 1954 година Симон дьо Бовоар получава наградата „Гонкур“ за книгата си „Мандарините“.

Особено място в творчеството й заема „Вторият пол“ – книгата, която се превръща в знаме и основа на феминисткото движение не само в родината й Франция, но и в целия свят. „Вторият пол“ изключително обстойно проследява участта на жената от дълбока древност до модерните времена, като анализира женската съдба от гледна точка на биологията, на екзистенциализма и психоанализата. Всяка страница е блестяща защита на фразата, превърнала се в символ на самата Бовоар – „Човек не се ражда жена, човек става жена“. 

През 2008 година в нейна чест е учредена наградата „Симон дьо Бовоар за свободата на жените“.

Тази изключителна жена е спътница на друг ярък представител на екзистенциализма – Жан-Пол Сартр.

Вероятно това също има своето значение, защото и днес мислите й звучат актуално и точно: “Този свят винаги е принадлежал на мъжете – нито една от изтъкваните причини, които обясняват този факт, не ни се стори задоволителна. Преразглеждайки в светлината на екзистенциалистката философия данните от праисторията и от етнографията, ще успеем да разберем как се е създала йерархията на половете. Вече установихме, че когато две човешки категории се окажат заедно, всяка от тях се стреми да наложи на другата своето върховенство; ако и двете са в състояние да поддържат този стремеж, между тях се създава или враждебно, или приятелско, винаги напрегнато отношение на взаимност – ако една от двете е привилегирована, тя взема връх над другата и се стреми да я държи в подчинение. Разбираме, че мъжът се е стремял да господства над жената, но коя привилегия му е дала възможност да осъществи този стремеж?”

Днес животът на повечето жени по света е такъв, благодарение на цели поколения жени и мъже, които са водили неравна борба с остарели предразсъдъци и нрави. А и доста от проблемите на жените от 21 век не са загубили своята актуалност, като кариера или семейство, брак или безбрачие.