На 6 април 1992 година умира Айзък Азимов – американски писател от руски произход на фантастични и научно-популярни творби.

      Роден е на 2 януари 1920 година  в Петровичи, малко селище в  тогавашната Руска съветска федеративна социалистическа република, днес Беларус, населено предимно с евреи, в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов, еврейски мелничари. Родителите му емигрират в САЩ, когато  е на три години и тъй като те говорят с него само на идиш и английски език, той никога не научава руски език. Израствайки в Бруклин, Ню Йорк, Азимов се научава да чете на пет години. Родителите му притежават малка бакалница и от всеки в семейството се очаква да работи в нея. Там се продават и списания за научна фантастика и той започва да ги чете. Провокиран от тях  написва  своя първи  разказ на около единадесет години и дори успява да го продаде  на пълп-списание.

Азимов завършва Колумбийския университет през 1939 г., а през 1948 г. получава докторска степен по биохимия. В промеждутъка той прекарва три години през Втората световна война във въздушната експериментална станция на Филаделфийската флотска корабостроителница. По време на кратката си военна кариера се издига до ранга на ефрейтор благодарение на машинописните си умения и едва избягва участие в атомните опити на атола Бикини през 1946 г.

След завършването на докторантурата си Азимов преподава в Бостънския университет. От  1958 г. той вече е пълноценен писател.

    Той написва и редактира повече от  500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000. Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи — всички без „Философия“. Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си. Най-известната творба на Азимов е поредицата за „Фондацията“; негови други главни поредици са тези за „Галактическата империя“, за  „Роботите“, които по-късно също обвързва с „Фондацията“.

      Азимов  е носител на  пет награди „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „Небюла“ (1972, 1976 г.) и други. Той е дългогодишен, но неохотен член на Менса, която описва като „интелектуално войнствена“ институция. На негово име са наречени астероидът „5020 Азимов“, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov’s Science Fiction“.

Всички книги на Айзък Азимов са на разположение на читателите от Библиотека „Зора“.