Любен Дилов: „Свободата не се брани с бягство!“

Братя Стругацки и Станислав Лем го определят като „един от най-ярките представители на философската фантастика“. Той е Любен Дилов – писател, публицист, преводач. Автор с обширна научна ерудиция, фин хумор и вродена мъдрост.

Роден е на 25 декември 1927 г. в Червен Бряг. Казва, че родът му произхожда от село Осеновлак, а дедите му са основатели на манастира „Седемте престола“. Гимназия завършва в Луковит, а после семейството се премества да живее в София.

„Шест години от детството и юношеството ми преминаха във фашистка Германия по време на Втората световна война”, споделя писателят. Когато се завръщат в родината, баща му е изпратен в лагера „Белене”.

Още като студент по „Български език и литература” в Софийския университет, Любен Дилов публикува разкази във в. „Народна младеж”. Завършва висшето си образование и постъпва на работа в отдел „Международни връзки” на Съюза на българските писатели. През 1953 г. излиза и първата му книга „Гълъби над Берлин”, отразяваща впечатленията от участието му в Световния фестивал на младежта и студентите, проведен в германската столица.

„Нито един вид творчество не предоставя на писателя такава свобода на действие, както фантастиката. Тя може да обхване – и обхваща – всичко на света” – твърди американският фантаст Р. Шекли.

И Любен Дилов прегръща тази свобода. Към фантастичните истории пристъпва с търсещия си дух, с желанието  да обясни необяснимото, да представи на читателя нещо тайнствено, загадъчно, невероятно. Но в центъра на събитията винаги стои човекът – със своите проблеми и морал, със своите отговорности и своята неповторимост:

„Обърнете се към себе си, ей, хора! Прекалено много разчитате на машините. Обърнете се към себе си и може би ще откриете, че природата ви е дала сили, които са много по-могъщи и неограничени от машинните ви измислици.”

Интелигентно и талантливо създава над 40 романа, повести и сборници с разкази и новели. „Атомният човек”,  „Многото имена на страха”, „Тежестта на скафандъра”, „Моят странен приятел астрономът”, „Пътят на Икар” са малка част от заглавията в богатото му творчество. Пише и за децата – „Звездните приключения на Нуми и Ники” са пълни с хумора и леката ирония на своя автор. Над 30 от книгите му са издадени на повече от 10 езика, между които японски и китайски. Носител е на множество национални и международни награди. Сам учредява наградата за българска фантастика „Гравитон” през 1991 г.

• 1973 г. – отличен е с награда за цялостен принос в научната фантастика на международен форум в Полша

• 1976 г. – награда на европейските писатели-фантасти „Еурокон” за романа „Пътят на Икар”

• 1991 г. – наградата „Карел Чапек” за културен принос

• Носител на орден „Кирил и Методий”

По повод 80-годишнината си Любен Дилов пише своята „Вятърничева автобиография”:

„Участвах в хиляди безсмислени битки. Като повечето мои съвременници пропилях сили и време в бурни компании, досадни политически бръщолевения и безплодни спорове. Но винаги съм вярвал, че на хората, дори на вятърничавите като мен, е съдено да летят сред звездите. Гответе се за това време. Аз се готвех 80 години…“

Писателят полита към звездите на 10 юни 2008 г. В Двора на кирилицата е поставен негов бюст-паметник, дело на скулптора Димитър Рашков.

Мария Маринова