Светлата личност на Георги Гюлмезов, скромно и тихо белязала живота на сливенци в първата половина на XX век

„Името на Георги Гюлмезов е олицетворение на един живот, колкото скромен, толкова човешки красив, граждански смислен и обществено полезен. Потомък на някогашни преселници на историческото село Раково, разгромено от кърджалиите, той носеше в душата си неувяхващата красота на родните балкански дебри и изгаряше в една пантеистична любов към природата.“

(Георги Арнаудов)

На 2 май 1874 година в Сливен се ражда седмото дете на Зоица и Панайот Гюлмезови – Георги. Расте заедно с четири братя и четири сестри в сплотено семейство, уважаващо културните ценности, морала и традициите. Учи в Сливенската мъжка гимназия. Негов учител по естествена история е чехът Херман Шкорпил – автор на ценни научни изследвания, създател на училищен кабинет със зоологическа, минералогична, нумизматична сбирки  и  малка ботаническа градина към него. Именно той събужда интереса на момчето към естествените науки и археологията. Интерес, който Гюлмезов запазва до края на живота си.

Творческите му стремления, обаче, се оказват по-силни и го отвеждат през 1897 г. в новооткритото Държавно рисувално училище в столицата. Три години учи живопис при проф. Иван Мърквичка заедно с Александър Божинов, Цено Тодоров, Андрей Николов и други известни по-късно наши художници. Към края на своето обучение напуска академията, за да бъде в помощ на семейството си.

Връща се в родния град и започва работа в техническия отдел на Общината. Част е от екипа, който трасира жп линията Зимница-Сливен, открита през 1907 г. След прекъсване по време на войните (1912-1918), когато воюва на фронта и дори попада в пленнически лагер, продължава своята  професионална кариера до пенсионирането си. През 20-те и 30-те години на миналия век има голям принос в продължението на първата жп линия към Твърдица, Дъбово и Казанлък, в създаването на жп линия Сливен-Варна и прокарване на трудните пътища Сливен-Стара река, Сливен-Карандила. Той ръководи изграждането на моста над Тунджа при с. Крушаре и по негови скици е осъществен прекия панорамен път Чуката-Карандила. Още тогава предлага проект за построяване на въжена линия, свързваща града със Сините камъни. 

Страстен любител на природата от ученик, а и по-късно като студент, той е един от основателите на туристическото дружество в града (1901). Ентусиазмът му е заразителен, а идеите вдъхновяващи за разширяващия се кръг съмишленици.  Организира комитет, който за една година намира средства и изцяло с доброволен труд построява хижа с 40 легла близо до „Куш бунар“. През следващата пролет Сливен става домакин на Третия национален туристически събор (1903) пак по негова инициатива. През 1926 г. издава „Пътеводител за град Сливен и околността“ – „първия в България модерен пътеводител, снабден с карти, скици, маршрути. допълнен и обогатен със снимки, реклами, рисунки на автора.“ Приходите дарява за построяване на хижа в местността Карандила, чийто благоустройствен план прави безплатно. Нещо повече, организира каптиране на карандилските води, залесяване на Бармук баир с борова гора и коригира стръмните склонове на „Хайдушката пътека“.

 „Скромността му стигаше до там, че в „Пътеводителя на Сливен“ и в очерка за

историята на туризма името му, както и личното местоимение „аз“, липсва.“

(Д. Парпулов)

Завръщайки се в Сливен в самото начало на 20-ти век,

Гюлмезов се вписва успешно в културния и обществен

 живот на града повече от 50 години. През всичкото това

 наситено с много работа и постижения време,

продължава да живее художникът в него. И да създава

картини и рисунки, повечето дарени на Художествената

галерия. Тя и днес пази творбите му от различни

периоди. Макар и недостатъчно изследвано, неговото

художествено наследство „оставя значима диря в

историята на българското изобразително изкуство“.

„Съдбовен печат“ оставя и у своя племенник, чиято

закрила поема след ранната смърт на сестра си. Дава му

 първите уроци по живопис и предопределя до голяма

степен пътя на младежа, който ще заеме своето място

 „сред интелектуалците с най-висок културен и

обществен престиж до средата на XX век“ – 

Сирак Скитник.

Ще получи неговото признание години по-късно:

„…от малък сънувах бои и четки, но твърде късно ми се отдаде да отида да уча – учих в Петербург при Бакст, Добужински и Петров-Водкин. Повечето от това, което зная и мога – не от тях съм го научил, но те утвърдиха собственото ми самочувствие и любовта към изкуството.„

През 1910 година се появява първата българска цветна илюстрована картичка, отпечатана в чужбина от туристическо дружество „Ал. Константинов“.  Тя изобразява красиви кътове из Сините камъни, нарисувани от Георги Гюлмезов. По негов проект са издадени серия цветни картички, запечатали любими и забележителни места от Сливенския балкан. Пак с планината са свързани много от разказите, легендите и пътеписите, които публикува в списания и вестници („Природа“, „Турист“, сливенските „Изгрев“ и „Изток“).

Достоен ученик на Шкорпил, обхождайки Балкана, Гюлмезов „води подробни бележки за редки цветя и билки, насекоми, птици… проучва страните на Сливен и околностите и установява съществуването на 40 църкви и манастири в Малка света гора. Изработва релефна карта на сливенската планина. Проучванията му са ползвани от специалисти на БАН при изработването на Археологическа карта на България.“ (В. Семова)

Откритите археологически и нумизматични находки дарява на Историческия музей към читалище „Зора“, на който е един от основателите. На читалището подарява също  „400 подвързани тома книги и списания“ – жест, оценен тогава (1951 г.) от Настоятелството като „рядък пример на пожертвувателност“.

„С необичайно буден ум, справедлив, мъдър, с чувство за отговорност и мярка, свикнал да живее в динамично темпо, за този вечно търсещ човек спокойствието и пасивното съзерцание са непознати.“

(Б. Симитчиев)

Активно участва в работата на археологическо дружество „Братя Шкорпил“ и цели 33 години в Комитета за въздигане паметник на войводата Хаджи Димитър . Председател е на Икономическо дружество „Лев“ в Сливен, почетен член е на НЧ „Зора 1860“ и Български туристически съюз. Неговото присъствие в почти всички сфери на живота в родния град е осезателно. За своята народополезна дейност е награден с:

Орден за Гражданска заслуга с кръст и корона VI степен

Сребърен кръст „Св. Александър“ VI степен

Умира на 22 август 1956 година в Сливен на 82 години.

„Той беше от ония редки хора от по-старата генерация – любознателни, будни, които живееха повече за другите, отколкото за себе си.“

(Д. Добрев)

Част от използваните снимки са от фонда на Исторически музей – Сливен.

Августина Савова