Свети Дух – патронен празник на Читалище „Зора”

Свети Дух е патронен празник на Народно читалище „Зора 1860” в Сливен. Нашите възрожденци са избрали този ден за празник на читалището като символ на това, че „Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява го и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове  (Матея 7:17).”

Нека си припомним по-важните събития около създаването и развитието на най-стария културен институт в града ни. Не бихме могли да разберем появата и цялата онази разнообразна и богата народополезна дейност на сливенското читалище, ако не свържем неговото начало с общия икономически, политически и културен подем на града през втората половина на 19 век. Той става естествена основа за просперитета на културния и просветен живот.

Народно читалище „Зора“ е създадено през 1860 година. Но подготовката за това започва доста по-рано. Интересен факт е, че откриването на библиотеката  предхожда основаването му. Тя започва да съществува още през периода 1854-1855 година, като става предвестник на появата на това гражданско обединение и място, което събира по-образованите хора. Тогава в Сливен учителстват видните български възрожденци Д.Чинтулов, Сава Доброплодни, Иван Добровски, Никола Беров, Тодор Икономов, д-р Г.Миркович, Димитър Кавалджиев, Димитър Костов Димитров и др. Чинтулов е душата на младото, възрждащо се общество и събира около себе си интелигенти и граждани, живеещи с националния устрем на българина – те поставят началото на първата обществена библиотека в Сливен. Малко по-късно е официалното легитимиране на читалището. За негов първи председател е избран Стефан Георгиев Гидиков. До Освобождението то разпространява българската култура под името Българско благодетелно читалище, а след 1889 до 1944 г. Българско народно читалище «Зора». В своята работа още от самото начало читалището взема активно участие при решаване на църковния въпрос в града. Настоятелството издава възвание и свиква митинг–протест против заточаването на българските владици. През 1870  турската власт прави опит да закрие читалището, което вече се е превърнало в средище с подчертано революционен дух. Но читалището продължава да развива богата  дейност. От него водят началото си всички културни институти в града днес – театър, галерия, музей. Като част от народополезната си дейност читалищните деятели организират така популярните тогава сказки, на които първоначално не се допускат жени, но по-късно сливенските дами успели да си завоюват това право. С помощта на родолюбиви българи се оказва и финансова помощ за училища в Сливен. Така през 1872-1873 г. читалището влага капитал за издръжка на училищата 14 000 гроша, като едновременно подпомага бедни ученици, изпраща способни младежи да се учат в чужбина, оказва помощ на Македонската дружина при Цариградското читалище, на училищата в Македония. След Освобождението за читалището настъпва така наречения „цветен период“ – време на много плодотворна работа, осъществява се мечтата за собствена сграда . През 1898 г. тя е построена чрез дарения и концесионен договор, като освен място за читалищната дейност имало и хотел и кафене. Особено голямо внимание се обръща на поддържането на библиотеката и обогатяването на книжния фонд. През тези далечни години преди и след Освобождението големи дарения от книги правят Александър Екзарх, д-р Ив. Селимински, д-р Миркович, д-р Начо Планински, видни граждани и учители от Сливен. И до днес са запазени ценни старопечатни издания, както и книги и периодика на гръцки, френски, немски, английски, османотурски , руски езици. И със сигурност можем да кажем, че оцеляването на библиотеката през годините до голяма степен се дължи на сливенската интелигенция и нейната любов към най-старото духовно огнище на града ни.

Все по-разнообразна става дейността на читалището – единствен културен и просветителски център в града. В 1893 г. от учителя Михаил Райнов е основан първият смесен хор в България – по-късно наречен хор „Добри Чинтулов“. През 1905 г.  Димитър Добрович умира и завещава на града си дванадесет свои творби, а читалищното ръководство взема решение те да бъдат изложени в библиотеката – така е поставено началото на една институция, с която сливенци ще се гордеят и  ще наричат „нашият художествен музей” / днес Художествена галерия „Д.Добрович/. През 1910 г. е основана „Детска музикална китка“ от Васил Димитров. По време на честванията на 50-годишнината на „Зора” /1910 г./ по инициатива на подпредседателя Стефан Ст. Гидиков /синът на първия председател на читалището / възниква идеята да бъде учреден Върховен читалищен съюз – идея, която се осъществява в София през следващата 1911 година. Професионален драматичен театър към „Зора” започва дейността си през 1919 . Малко по-късно – през 1922 и частното кино в Сливен става собственост на читалището. През 1929  е открит за посещения исторически музей,  1930 се създава детският Приказен театър, а през 1933  се сформира самодеен симфоничен оркестър. 1935-та е годината, в която е уредена първата Обща художествена изложба на сливенските художници. В този период под покрива на читалището е съсредоточен целият културен живот на Сливен.

След дълбоките промени, настъпили през 1944  дейността на „Зора” продължава, макар че влиза в руслото на идеологическата пропаганда и до голяма степен загубва статута си на самоуправляващо се гражданско сдружение. Цялата дейност, назначаването на читалищните работници и насоките за развитие, се съгласуват с управляващата комунистическа партия. Все пак не можем да отминем факта, че през годините на социализма е направено доста по отношение на сградния фонд на Читалище „Зора“ – построена е почти изцяло отново върху основите на старата  удобна и функционална сграда за библиотеката, ремонтирана е голямата театрална зала, помещенията са топлофицирани. През 1944 е създадена самодейна опера към читалището. През есента на 1959 г. се сформира и Детска музикална школа. През 1961  към библиотеката е изградена една от първите в страната централизирана система за комплектуване и обработка на фондовете на всички квартални библиотеки в града. Библиотеката е със статут на общинска читалищна библиотека. Дълго време към читалището съществува и самодейна детска оперета, която вече е закрита. Под покрива на „Зора“ до 2000 година бе и сливенският симфоничен оркестър, който оттогава е самостоятелен културен институт.

Към настоящия момент работата  е структурирана в три основни звена : Библиотека „Зора“, Обединена школа по изкуства „Мишо Тодоров“ и Смесен хор „Добри Чинтулов“,  дейността на които е добре позната на сливенци.

Първата обществена библиотека в града и региона днес продължава да е място за среща със знанието. Колко дълъг път е изминат от читалищната стая с няколко библиотечни шкафа в централното училище до съвременен информационен център, предлагащ електронни бази данни, дигитализирани издания и безплатен за всички достъп до интернет. Съхраненото до днес книжовно богатство –гордост за града ни участва в изложби в Сливен, в Националната библиотека в София, в българския културен център в Париж.

И днес десетки са децата – възпитаници на школата „Мишо Тодоров”, които обикват изкуството и го правят своя професия и съдба или любимо развлечение. Хор „Д.Чинтулов” е лауреат на национални фестивали, носител на бронзови, сребърни и златни медали и звание „представителен“, концертирал е многократно зад граница.

Читалището е  организатор на  Музикален фестивал „Мишо Тодоров“ за деца изпълнители на класически музикални инструменти

и детски вокални групи. Фестивалът няма конкурсен характер. Неговата цел е да се предостави сцена за изява на детския талант, да се даде възможност техните умения да станат достояние до широк кръг зрители, а преподавателите да споделят своя опит и проблеми в работата с деца. Много посещавани са и спектаклите на детския театър „Зора“. От 2018 година , под патронажа на Общински съвет – Сливен,  читалище „Зора” е домакин на Национален детско-юношески театрален фестивал „Сцена под Сините камъни”, в който участват  театрални състави и индивидуални изпълнители от жанровете драматичен и музикален театър /мюзикъл, оперета, вариете, шоу-спектакъл/.

Вероятно най-истинските празници за нас са тези, в които се обръщаме към своята духовност и черпим вдъхновение за бъдещата си работа.  Нека помним  нашите възрожденски интелектуалци и спомоществователи и нека техните сегашни и бъдещи наследници да продължат дълбоко духовното им дело, което пренася през вековете културните достижения на нацията. Нека светлината на „Зора” да не угасва!