Световноизвестният физик е роден на 14 март през 1879 г. в малкия баварски град Улм. Семейството му е еврейско, а родината – Германия. С това започват шегите на съдбата в неговия живот. Cтранното и проблемно в училище дете се превръща в блестящ учен.  Макар индиректно, той помага за създаване на атомната бомба, а винаги е бил миротворец и хуманист, ненавиждащ войната.  До края на дните си е измъчван от този парадоксален факт, както и въобще от  възможността научните открития да бъдат използвани в нежелана посока.

Нищо не подсказва в детството на Айнщайн неговата гениалност. Даже напротив. Разказват, че майка му едва не припада, когато за първи път вижда бебето си – по-тежко от нормалното, с подута и квадратна глава. Като прибавим и първите три години без една произнесена дума, съвсем обяснима е тревогата на родителите. За това пък, когато проговаря, го прави с лекота, използвайки речника на възрастен човек. На 11 години е вече в елитната мюнхенска гимназия „Луитполд”. Там развива своето мислене, там за първи път се сблъсква с насилието и тиранията, отвращаващи го дълбоко. Когато започва възходът на немския национализъм, той изпитва силно притеснение и безпокойство. Отказва се от германското гражданство и заминава за Швейцария. Изпълнен с ентусиазъм, постъпва в прочутия Политехнически институт в Цюрих. Завършва го през 1900 г. и вече е швейцарски гражданин. Въпреки, че е защитил докторат в същия университет, все още не може да намери преподавателско място. Работи в патентно бюро в гр. Берн и има много време за изследване на своите теории. Неговата вълшебна година е 1905-та. Тогава представя три свои оригинални теории – за Брауновото движение на молекулите, за фотоелектричния ефект и теорията на относителността.  Публикациите му в научните издания предизвикват ожесточени спорове, макар само след няколко години същите тези идеи да го превръщат в най-бляскавия и оригинален учен. Без трудни експерименти и сложни изчисления, неговите изводи доказват за първи път в историята на човечеството, че чистата мисъл може да промени представите за природата. Кариерата му се развива с главоломна бързина и той се посвещава изцяло на изследователска работа.  Петнадесет години е директор на Института по физика в Берлин и редовен член на Кралската пруска академия, преподава в Цюрих и Прага, гостуващ професор е на Лайденския университет. Един от малцината останали пацифисти в шовинистична Германия, Айнщайн успява сред пламъците на Първата световна война да формулира своята Обща теория на относителността и да промени общоприетите възгледи за света. Получава Нобелова награда  през 1921 г. за принос към теоретичната физика.

 

Когато нацистите завземат властта в Германия,  за втори път се отказва от немско гражданство и завинаги напуска страната с обявяването на Хитлер за канцлер (1933). Приема предложение за работа в Принстънския  институт за съвременни проучвания и става американски гражданин. Превърнал се в символ на новата научна епоха, Айнщайн използва славата си за постигане на световен мир. Призовава младите учени да търсят практическото приложение на неговите теории и да ползват откритията за благото, а не за унищожението на човека. Възвестява нов свят, движещата сила в който, е науката, но не за материално облагодетелстване или власт. Силата на този велик и скромен човек, е колкото в идеите, толкова и в духовния пример. Въпреки мощта на науката, той предупреждава учените, че „не трябва да губят духовната си същност в диренията на студената логика и са длъжни да обслужват интересите на човечеството и хуманността.”

 

 

На 18 април 1955 г., малко след полунощ, сърцето на Алберт Айнщайн спира да бие. В завещанието си вече е написал: „Аз изпълних своята задача на тази земя“. По негово желание е кремиран и погребан скромно. Присъстват само 12 най-близки негови роднини и приятели. Последните му открития остават тайна. Според легендата, сам е изгорил тези научни разработки, опасявайки се, че могат да навредят на човечеството.