На 1 ноември 1825 година (нов стил) в Жеравна е роден Сава Филаретов – радетел за просвета, култура и образование. Днес родната му къща е един от бисерите на уникалната жеравненска архитектура.
Още като дете прояваява голяма жажда за знания и след завършване на местното килийно училище баща му го праща в Котел, за да продължи обучението си при известния възрожденски учител Сава Доброплодни, където научава добре гръцки език.
След като завършва котелското училище, Сава Филаретов учителства няколко години в Шумен. През 1848 година шуменските първенци изпращат учителя Сава Вълчев в прочутото тогава училище в Цариград; там именно поради голямото му старание той получава прозвището „филарет“ т.е. обичащ добрите дела, преуспяването и от този момент то става негово фамилно име.
Борис Симитчиев пише за Сава Филаретов: „Именита личност, светъл дух, който омагьосвал, настройвал, възпламенявал и покорявал, всички благоговеели пред него. В училището, общината, митрополията и в пашовия конак неговите думи и съвети се слушали. Дейността на Филаретов в София е не само епоха на просветно – учебното възраждане на града, но и в борбата срещу фанариотите. На Петровден 1860 година принуждава гръцкия владика Гидеон да спомене името на Иларион Макариополски вместо на гръцкия патриарх, изгонва самоковския владика Паисий и подбужда населението да не плаща владищина.“
Вдъхновен от голяма любов към родната просвета, делото му е един от основните стълбове на българската просвета и образование.
Въпреки своя кратък живот (Сава Филаретов умира само на 38 години, на 13 октомври 1863 година) с цялата си дейност той остава в съзнанието на българите като един от най-светлите възрожденски дейци.
Ръкопис, озаглавен „Българска граматика“, подписан от Сава Вълчев, се съхранява в Библиотека „Зора“.