„Ръка, която дава – не обеднява. Сърце, което обича – не остарява!“ – Карло Колоди

„В красивия град Флоренция, близо до стария пазар „Сан Лоренцо“, на улица „Тадеа“ № 2 е поставен надпис: „В тази къща през 1826 година е роден Карло Лоренцини, с псевдоним Колоди – бащата на Пинокио.“

Бъдещият  писател е израснал в един от най-красивите градове на Европа, но е бил твърде беден, за да се радва на красотата му. Още от ранната си  младост Колоди се свързва с революционно настроени писатели, журналисти  и патриоти. Под тяхно влияние започва да пише политическа журналистика.

Взема участие като доброволец в Първата освободителна война (1848-1849).

След като получава пост във временното правителство основава  хумористично-политически вестник, който след кратко отпечатване бива спрян. Колоди продължава журналистическата си кариера с театрална критика. Именно тогава  у него назряват големите му литературни амбиции. През 1857 година публикува първия си роман „Тайните на Флоренция“.

Започва да превежда на италиански език приказките на Шарл Перо, като превода се оказва толкова сполучлив, че насочва интереса му към детската литература. Написва серия от дидактически книги, предназначени за обучението на децата в училище, с главен герой Джанетино.

През 1881 година в седмичния „Детски вестник“ се появяват първите глави на чудната история за „Приключенията на Пинокио“. Така излизат до 1883 година, след което биват публикувани заедно в отделна книга. Успехът на творбата е огромен и до днес тя е най-обичаната италианска книга за деца.

Карло Колоди умира на 26 октомври 1890 година в родния си град.

През 1911 година „Приключенията на Пинокио“ са илюстрирани от Атилио Мусино, който създава познатия на всички графичен образ на Пинокио. Типажът на Мусино по-късно е доразвит от Уолт Дисни.

Пинокио излиза за  пръв път на български език в превод от руски език през 1922  година, а през 1957  година  Петър Драгоев прави превод от оригинала.