На 28 юни 1944 г., с решение на читалищното настоятелството, се създава Градска опера при читалище „Зора” – Сливен. Само месеци по-късно, след 9 септември, тя е преименувана в Самодейна работническа опера. Нейната поява е естествено продължение на утвърдените в града музикални традиции. Сливенци са благодатна музикална публика, пред която вече са представяни концерти на ученически духови оркестри, смесени хорове и военен оркестър; детски оперетки,  симфонична музика, в изпълнение на местната филхармония. Тук през годините работят изявени музиканти, педагози и творци, добре подготвени певци и инструменталисти, както местни, така и от други градове и страни. Сред тях са Михаил Райнов, Йосиф Каломати, Петър Стратев,  Йосиф Цобел,  Васил Димитров, Илия Гудев и др.

Важен принос в активния музикален живот на града има възпитаникът на Женевската консерватория Мишо Тодоров – композитор, педагог, пианист и диригент. Сътрудничеството му с Васил Димитров, както и със завършилия оперна режисура във Виена Илия Арнаудов, поражда идеята за опера в Сливен.

„… Бе, Мишо, като гледам оркестъра ти в хубав вид, като гледам стегнатия ти хор и добри солисти, мисля си защо да не опитаме да направим една оперка, а?”

„Може, бе, Илия, ще стане!”

И става – след низ от организационни, постановъчни и естествено – финансови затруднения, Мишо Тодоров определя първата постановка – „Гергана”  на Маестро Георги Атанасов, в репертоара на новоучредения  оперен колектив за сезона 1944-1945 г. Премиерата е на 11 октомври 1944 г.

Така започва всичко.

За да продължи с десетки години  на всеотдаен труд и ентусиазъм, с много творчески сезони и богат репертоар, с овации и възторзи… На сливенска сцена са поставяни класическите шедьоври: „Травиата”, „Селска чест”, „Любовен елексир”, „Риголето”, „Трубадур”, „Севилският бръснар”, „Отвличане от сарая” и др.

Днес, 75 години след нейното създаване, Сливенската работническа опера е вече история, но и светъл спомен за години на духовност, култура и висок естетически вкус в града ни.