На 20 юли 356 г. пр.Хр. в град Пела, столица на Македонското царство, е роден Александър III Македонски. Известен още като Александър Велики, той е един от най-значимите владетели и пълководци в световната история.

Ето какво пише за него Саймън Монтефиоре в книгата си „Титаните на историята. Великаните, създали днешния свят“:

„Македонският цар Александър III разширява границите на онова, което се е смятало за възможно. За малко повече от десетилетие блестящият пълководец изгражда най-голямата империя, която човечеството е познавало в миналото си – от Гърция и Египет на запад до Индия на изток, включвала в себе си изцяло или отчасти седемнадесет от съвременните ни държави. Преданието гласи, че накрая се разплакал заради липсата на други светове, които да завладее. Неслучайно на издигнатата след смъртта му статуя изписват „Притежавам земята“.

Александър е един от най-великите пълководци в цялата човешка история. Дори такъв виден военачалник като Юлий Цезар се отчайвал пред постиженията на Александър. Вероятно ниският на ръст, с медноруси коси Александър се отличавал с хубост, изтънченост и смелост, но най-вече – със своята търпимост и галантност, макар в същото време да бил безмилостен в битките и дворцовите политиканствания, освен дето пиел яко и дори убил със собствените си ръце един от най-видните си военачалници.

За по-малко от две години наследилият македонския трон след покушението срещу завладелия почти цяла Гърция свой забележителен баща воин Филип II Македонски, дребен, но корав 22-годишен младеж обединява под своето ръководство разпокъсаните гръцки градове-държави, за да ги поведе срещу могъщата персийска империя – заветната цел на тогавашния елинистичен свят, към която цял живот се стремял и самият Филип.

Александър подема военната си кампания през 334 г.пр.Хр. и за някакви си две години подчинява тотално персите с поредица от победи, включително онази при град Иса, в близост до устието на река Пинар, в които се отличава като военен гений и тактически виртуоз. Укрепва се начело на собствената си империя, която вече включва не само Гърция и Македония, но и целия Близък изток, от Египет и Мала Азия през Месопотамия и Персия, та чак до Афганистан, част от Средна Азия и богатата долина на Инд отвъд планинската верига Хиндукуш. Там го спира не друго, а упоритият отказ на македонската армия да излезе извън границите на известния дотогава свят. Умира едва 32-годишен във Вавилон, обмисляйки как да завладее Арабия, а вероятно е кроял и планове по отношение на Западното Средиземноморие.

Александър е първият човек, подчинил на своята власт и Изтока, и Запада. И под влиянието на своя учител от детинство Аристотел изглежда се е зарекъл да бъде добър управник. Заповядва на министрите си „да разбият всички олигархии и на тяхно място да установят демокрации“. Забранява на войските си да плячкосват завладените земи и създава куп нови градове – повечето кръстени Александрия. Най-големият от тях, до делтата на Нил, в продължение на векове е интелектуалният и търговски център на Средиземноморието. Мечтата на Александър е империята му да съчетава каймака на гръцката и източната култура…

…Още преживе е почитан като бог… Описан от негов приятел като „единственият философ, когото съм виждал въоръжен“, Александър е почитател на поезията и музиката…

…Александър променя лицето на света с това, че превръща елинизма – гръцкия начин на живот – в глобална култура, при все че самият той се придържа все по-плътно към персийската традиция на царуване. През юни 323 г.пр.Хр. Александър е повален от треска, причинена или от мръсна вода, от препиване със силно вино, или може би от отрова. Най-вероятната диагноза е коремен тиф, малария или панкреатит. Изгубил способността си да говори, той само наблюдава как плачещите му бойци дефилират покрай него, но в същото време продължава да зрее напрежението между царя и неговите съветници по повод възприемането на персийските традиции и плановете му за бъдещи завоевания. Издъхва на 10 или 11 юни, само на 32-годишна възраст…“

Книгата „Титаните на историята. Великаните, създали днешния свят“ на Саймън Монтефиоре можете да намерите в Библиотека „Зора“.

Снимка: http://pixabay.com