Римска градинарска техника

/продължение на „Градини и градинарство“/

Частните градини били изключително популярни сред римляните. Те обикновено ги разполагали зад домовете, заградени от колонади и помещения, така че стопанисването на една римска градина напомняло донякъде отглеждане на цветя в стая, тъй като светлината, идваща отгоре, била недостатъчна за много от тях. Повечето растения били насаждани в издигнати лехи, чиито подпорни стени били високи от 60 до 90 см.

Както и съвременните ентусиасти, така и римските любители на зеленина си купували нови растения от различни разсадници, продаващи и градински сечива. Един римски разсадник, открит от археолози, разполагал с редица боядисани саксии, готови за използване в градини, на балкони или покриви. Римските градинари използвали и парници за ускорен растеж на растенията. Съвременните парници обикновено се състоят от затворено пространство със стъклен или пластмасов похлупак, под което се запазва топлината, образувана от слънчевите лъчи. Римският парник почивал на същия принцип с тази разлика, че похлупакът бил от лапис спекуралис /“огледален камък“/ – прозрачен материал, навярно слюда. По това време в Рим вече произвеждали плоско стъкло, но то било скъпо. Зад парниковите стени отглеждали краставици в кошници от оборски тор, който тогава – както и сега – бил най-добрата органична храна за почвата.

Още сведения за градинарската техника на римляните получаваме от двореца на цар Ирод, построен в Йерихон около 15 в.пр.Хр. Археолозите разкопали целия дворцов комплекс, в това число и част от градините. В земята били зарити много саксии с форма на обърната бутилка, с дупки около гърлата. Много от тях били счупени, но нямало данни да са трошени нарочно. По-скоро били пукнати от натиска на корените от насадените в тях растения. Римските автори Плиний и Катон описват пренасянето на дървета в подобни саксии като удобен метод за залесяване. Младо клонче или филиз на дърво били пъхвани в пробитата саксия, където насипвали пръст и изчаквали около 2 години, докато се появят корени. Тогава отделяли новото растение от дървото-майка и го засаждали в някаква нова среда. Растенията, отглеждани в Йерихон, не са установени, но сред тях вероятно били лимон, палми, балсамово дърво.

Жителите на римските градове, живеещи в квартири, поддържали на первазите на прозорците си сандъчета с рози, крем, теменужки. Според бележки на Плиний от края на 1 в.сл.Хр. „обикновените римляни с техните миниатюрни градини на прозорците си предлагали на окото истинска картина от цялата страна“. Изглежда по негово време нещата се изменили в неблагоприятна посока, защото той изразява съжаление от обстоятелството, че „растящият брой ужасни грабежи ни карат да закриваме тези прекрасни гледки от очите на минувачите с различни прегради“.

Римляните, вероятно, открили и изкуството на подрязване на различни храсти. Плиний описва красиво подрязаните живи плетове на богатите домове, оформени във вид на ловни пейзажи, флотилии и кораби. Хората заимствали много от своите градинарски знания от гърците и дори наемали професионални градинари по ландшафта, за да придадат автентичен вид на своите огромни увеселителни градини. Но както римляните, така и гърците дължали много в това отношение на по-старите цивилизации от Египет и Близкия изток.

Древните египтяни много обичали цветята не само заради красотата им, но и заради символичните им качества, в които те също вярвали. Гирлянди, букети и цветни огърлици били употребявани при всякакви възможни случаи – от банкети до погребения. Всяка голяма къща имала своя градина. Египетските градинари били големи майстори в присаждането на напълно израснали дървета; те ги изкопавали с корените и почвата около тях, поставяли ги в големи глинени съдове, окачвали тези съдове на въжета между успоредни прътове и ги носели на раменете си. Ако се съди по рисунките в гробниците, синята водна лилия била любимото им цвете, отчасти заради яркия цвят, но до голяма степен и заради аромата й. Те отглеждали и червен и бял лотос, ириси, мак, невен, жасмин, делфиниум, олеандър, грамофонче и хризантема.

следва „Ботанически градини“

/по материали от книгата „Древните изобретения“, т.2 на Питър Джеймс и Ник Торп/

Снимка: http://pixabay.com