Разговор на Валентина Радинска с РАДОЙ РАЛИН, отказал наградата „Добри Чинтулов” за 1993 г.

– Радой, как се чувстваш като лауреат на наградата „Добри Чинтулов”?

 – Отказвам се от тази награда. Това е един номенклатуристки ритуал и е много тъжно за името на Добри Чинтулов. В Сливен има бол-бол хора, които могат да бъдат наградени, особено поети и белетристи. Няма нужда да станат на сто години, да стигнат една пределна възраст и по този повод да ги награждаваш. Тези хора винаги личат още от първите си прояви. Един Фурнаджиев още от „Пролетен вятър” можеше да бъде награден, един Константин Константинов също … Сливенци гледаха, след като наградят известния „конвой” на властта да награждават даже хора от други градове, които нищо общо не са имали със Сливен. Не искам да споменавам имена, за да не ги компрометирам … Докато една Станка Пенчева например няма сливенска награда. По този начин самата награда се компрометира. И сега защо трябва да ми я дадат на мен? Защото съм навършил определени години. Е, в края на краищата човек може да завърши живота си и без една награда …Освен това обидно е човек да отива в родния си град, за да взима награда. Ето защо казвам, че не желая да ми се дава тази награда. Освен това, нужно е по-човечно, по-естествено и по-приласкаващо отношение към творците, излезли от Сливен, към творците, свързали се със Сливен, и написали нещо за Сливен. Но у нас това е нещо напълно формално. Както цялата ни държава е престанала да помага на културата, – а демокрация без култура – какво е ?! – нула! Защото културата е единицата, а популосът, народоуправлението, това са само нулите, които увеличават значението на единицата-култура. Влизат в историята само културните народи. Цивилизация не може без култура, господа министри,, господа лидери, господа професори, и господа простаци! Не може!

– Само към сливенци ли е насочен жестът ти?

 Не само към сливенци, но и къмцялата ни държава с президента и министър-председателя, и с цялото ни Народно събрание, които имат такова антиисторично, антиполитическо и античовешко отношение към културата.

-Доста от управляващите в момента бяха причастни към културата в миналото.  Как смяташ, с какво ще се занимават тези хора един ден, ако излязат от коридорите на властта?

– С какво – пак ще се домогват до нея. Щом им се е усладило веднъж – това е за цял живот. И тук е мястото да благодаря на паметта на баща си, защото той, който беше винаги опозиционно настроен, и който на младини е бил социалист от тъй наречените анархо-либерали на Кръстьо Раковски, на Койка Тинева, на Георги Бакалов и пр., та той цял живот ненавиждаше властниците. Според него беше обидно човек да бъде властник и да размахва шашката, за да определя периметъра на влиянието и пиедестала си. Този мой баща, когато се скарваха помежду си социалдемократите или земеделците в Сливен, се събираха в неговата книжарница да ги оправя, а когато трябваше да се излиза с обща единофронтовска бюлетина за изборите – също. Той беше в ръководството на ОФ преди девети септември, а след девети сложи един лозунг в книжарницата си – „Не разговаряйте с мен по партийно-политически въпроси!”

– Как смяташ, кое допринесе най-много за разрушаването на традициите, не само в културата, но в живота въобще? Загубиха се толкова много дребни на пръв поглед детайли…

 –  Ами така е – човек като гледа толкова много напред, без да гледа в краката си – ще се изкаля, няма как. Но верно е и другото –  че от желание да се направи нещо по-хубаво, хората се заеха с разни обновителни борби, без да са вникнали дълбоко в техния смисъл. Мнозина се заблуждаваха, че ще намерят нещо ново в чуждите идеи, които обаче нямаха местен корен. И забравиха простата истина, че ако не си способен да обичаш близките си, родния си град, си негоден да обичаш цялото човечество. Може ли първо да оправиш целия свят, и после да си оправиш леглото, от което си станал сутринта?

– Какво ще кажеш за събитията край нас?

 Ние мечтаехме за изграждането на една плуралистична демокрация. Днес това понятие почти не се чува. Говорят за десни, за центристи, за леви, а не може да се разбере, че демокрацията, която означава народовластие, трябва да се изгради с усилията и разбиранията на целия народ. И точно тази платформа – плурализъм, т. е. множественост, е в полза на една или друга политическа платформа. Тъй че вече трябва да изоставим глупавата и маниакална мисъл за „единствено правилна” власт, за народовластническа България и т. н.

България може да бъде единствено България на съзнателните, трудолюбиви и предприемчиви българи. Не знам дали другите народи имат такава дума – предприемчив! Инициативен не е същото. Пред-приемчив! Тук веднага си личи авангардното!

– Сливенци винаги са били прдприемчиви, поне в миналото …

 – Именно за това Сливен стана добро място и на българската поезия със Сава Доброплодни, и на българския театър с Васил Гендов, и на българското кино, и въобще наистина сливенци са били едни от най-предприемчивите граждани на тази държава.

–  Как мислиш, нужен ли ни е днес сливенският дух?

 – Трябва да разчитаме на сливенското у нас. Смятам, че в тези дни на тревога, които са рисковани – дали ще спасим отечеството си, сливенският дух е много нужен на България. Сливенските таланти, сливенските предприемчиви личности, трябва да се впрегнат и, както в миналото Сливен беше един от първенците във възраждането, така и сега той трябва да бъде градът–образец за правилното възприемане на демокрацията, за нейното хуманно осъществяване и за сплотяването на българите. Защото един народ без национално единение се превръща в дрипава черга от различни неосъзнати скандалджийски и кръчмарски котила.

– Накрая какво ще пожелаеш на нашите съграждани?

 – Искам да пожелая на всички сливенци да създават с кураж, а на сливенските творци – да пишат смело, защото всички добри творби се оценяват –  ако не веднага, то след известно време. Те не бива да се страхуват, че ще закъснеят. Изкуството винаги умее да възнагради ако не самия творец, поне паметта за него.

в. „Сливен днес“, 1993, бр. 85 (103)