Раждането на българския професионален балет

Откъснат от Европа и нейната култура в тъмните робски времена, българинът дори не си е представял красотата и феерията на балетния танц. Докато европейският Ренесанс ражда и развива изкуства като опера и балет (XIV-XIX в.), на Балканите се води борба за опазване на вяра и свобода. Едва след Освобождението „бавно и полека“ се появяват първите български хореографи, които в началото обръщат поглед към фолклорната ни традиция. Минават десетилетия, модните танци от европейските салони се пренасят и тук. Нашата „златна младеж“ започва да танцува „от мазурка и валс до чарлстон“, устройват се балове с маски, танцови забави, вечеринки. Създават се танцови школи, чиито преподаватели поставят балетни сцени в първите ни оперни спектакли. Всички те преминават специализирано обучение в чужбина.

Един от тях е Пешо Радоев. Посещавал курсове и школи в Берлин, Париж, Прага, Петербург, през 1919 г. той основава първото българско балетно училище. Изпратен на специализация във Виена и Будапеща от ръководството на Софийска народна опера, където е назначен за балетмайстор, Радев се завръща с диплом I категория. От 1912 до 1920 г. всички балетни постановки в оперните представления са негово дело (“Гергана“, „Риголето“, „Самсон и Далила“, „Евгений Онегин“, „Кармен“ и др.).

Балетът вече има своите почитатели и ценители в столицата и по-големите градове. Все по-често гостуват чужди танцьори. Срещата с голямото изкуство на руските балетни трупи, гастролиращи у нас около 1922-1923 г. е „истински шок“ за българската публика. С възторг са посрещнати изпълненията на Мария Юриева и още повече на Елизавета Андерсон – солистка в Болшой театър. Тяхното майсторство кара талантливи млади българи да се насочат към опита на руските педагози. Анастас Петров и Надя Раковска заминават за Берлин да учат при Е. Едуардова, Фео Мустакова и Лили Берон се обучават при О. Преображенска в Париж, а Живко Борисов постъпва в школата на Б. Нижинска.

И така се стига до първия самостоятелен балетен спектакъл в България – „Копелия или момичето с емайловите очи„ от Лео Делиб. Премиерата е на 22 февруари 1928 година в Софийска опера. Диригенти са Цанко Цанков и Тодор Хаджиев, декори – Александър Миленков, костюми- Райна Ракарова. Хореограф, постановчик и изпълнител на централната мъжка роля (Франц) е Анастас Петров – главен балетмайстор и първи солист, основател на българската балетна школа, създател на много спектакли и няколко поколения балетни артисти.

В двойната роля на Сванилда и Копелия се представя първата българска примабалерината Надя Винарова. Учила в школата във Виенската държавна опера при К. Реймонд от 14-годишна, тя е поканена за солистка в оперните театри на Катовице, Билиц, Лвов, в австрийски трупи, с които гастролира в Германия и Лондон. През 1927 г. е назначена за примабалерина в Софийска народна опера и в следващите 15 години изпълнява всички първи партии в балетния репертоар на операта.

Дни след премиерата в ролята на Сванилда се включва руската примабалерина Анна Воробьова. Нейното изпълнение предизвиква възторг у публиката: „…Нейните пируети, скокове, стъпки, нейната пантомимна игра, мимика на лицето – всичко това, беше добре обмислено и предадено по един естествен и непринуден начин …“ Танцувала в различни парижки трупи, в Миланската „Ла Скала“ и Римската опера, от 1927 година е поканена в Софийска народна опера. В България идва заради съпруга си – скулптора Александър Занков. Между 1929 и 1933 г. се радва на успешна кариера в Европа. След това отново се завръща в София, създава частна балетна школа. Тя е сред основателите на балета в Старозагорска (1946-1952), Пловдивска (1953-1961) и отчасти Русенска опера.

Сред зрителите на премиерния спектакъл са цар Борис III и съпругата му. „Тук-там по вестници и списания се появяват кратки радостни отзиви“. Приета „с умиление и възторг като неочаквано събитие в развитието на българското балетно изкуство“, „Копелия“ поставя началото му. А датата на премиерата – 22 февруари 1928 година – става негова рождена дата.

Августина САВОВА