На 11 септември 1862 година  е роден О. Хенри.

Фармацевт, банкер, журналист, чертожник, добър певец и музикант – О. Хенри е всичко това. И много повече, тъй като в историята на световната литература остава със славата си на писател-класик. Той е пръв майстор на късия разказ с неочакван край, а изненадващите обрати се срещат както в творчеството му, така и в историята на неговия живот.
Роден е в Грийнсбъро, Северна Каролина,  в семейство на лекар. Кръщелното му име е Уилям Сидни Портър, а О. Хенри се появява по-късно като псевдоним. На крехката възраст от три години загубва майка си, която умира от тубеколоза. Затова пък скоро се разбира, че той е наследил нейния артистичен талант. Още от дете обичал да чете всичко – от класически произведения до евтини романи. След кто завършва основното си образование започва работа в аптеката на чичо си. По това време започва да забавлява клиентите с разкази и карикатури, които го правят известен сред местните. Той има око за забавните страни на ежедневието и всички колоритни моменти, на които става свидетел, се превръщат в двигателна сила за бъдещите му разкази.
През март 1882 година се премества в Тексас, тъй като климатът му е препоръчан за облекчаване на постоянната му кашлица. Две години по-късно здравето му се е подобрило и той е свободен да заема различни длъжности. А към разнообразните дейности, които извършва, се добавя и още една – писането. По това време свири на китара и мандолина и пее в квартета „Hill City Quartet“. Запознава се и с бъдещата си съпруга, Атол Естес Роуч, от която има дъщеря. Започва работа като банкер и успоредно с това се съсредоточава върху писането, като издава списанието „Rolling Stone“. Статиите и карикатурите, поместени в него, са дело на самия Уилям Портър.
Малко след това е обвинен в злоупотреба със средства на банката, в която работи, което всъщност е резултат от технически пропуски в управлението. Ден преди делото, Уилям Портър бяга и се укрива. Когато година по-късно научава, че съпругата му е починала, се предава на властите и е осъден на пет години затвор. Започва да пише емблематичните за него кратки разкази в затвора – това е начинът за него да помогне за издръжката на дъщеря си.

Макар че няма категорични доказателства, някои изследователи смятат, че псевдонимът О. Хенри датира от тогава – като производно от инициалите на затвора „Ohio Penitentiary“, в който излежава присъдата си, или от името на един от пазачите – Орин Хенри.

Първият му разказ е отпечатан през 1899 година, като в „затворническият“ период са написани поне дванадесет. От този момент нататък, дори след освобождаването му, всичките му блестящи творби са разпознаваеми с псевдонима „О.Хенри“. Те имат голям успех и са публикувани в множество сборници и периодични издания, а общият им брой надвишава 600. Герои в разказите му са обикновени хора, но историите се отличават с неочаквания си край. Сред най-известните разкази на О. Хенри са „Подаръкът на влъхвите“, „Мебелираната стая“ и „Вожда на червенокожите“. В тях парадоксални съвпадения и случайности създават непредвидимия сюжет, който оставя читателя изненадан и запленен. Стилът на разказване на О. Хенри с времето се превръща еталон за подражание – не само в литературните произведения от краткия жанр, но и в шоу-бизнеса. Творбите му излизат в 10 сборника. Умира на 5 юни 1910 година в Ню Йорк.