„Работата не е в пътищата, които избираме, а в това, което ни заставя да ги изберем.“ – О. Хенри
- 01.09.2022
- 0
„Кратките притчи и гротески на майстора-хуморист показват Америка от началото на 20-ти век. Америка на Юга, на Средния Запад и на големия град, Америка, вече осъзнаваща своето място в света и сънуваща утрешната си роля“
(Кр. Дянков)
Уилям Портър се ражда на 11 септември 1862 година в една от плантациите на Северна Каролина точно в разгара на войната между Севера и Юга. Краят на това най-голямо кръвопролитие в американската история три години по-късно съвпада със смъртта на неговата майка. Бащата – потомствен лекар, едва смогващ да помага на прииждащите ранени и депресирани войници, се премества с двамата си сина в родното си място -Грийнсбъро. Грижите за малкия Уил поема лелята, „строга и взискателна възпитателка, в продължение на цели 17 години единствен негов съдник и настойник“. На нея писателят дължи любовта към книгите и нещо много важно – да завършва историите си майсторски с най-неочакван край. Любимият й похват като учителка бил да поднася приказки на своите ученици, финала на които да измислят те.
17-годишен, започва работа в дрогерията на чичо си. Освен „да учи занаят“ и забавлява посетителите с истории и карикатури, тук събира опит, „попива“ речта и характерите на местния „елит“, за да оживеят по-късно в разказите му. Но скоро тази среда го задушва и заминава за „дивия Запад“. Пристига в Тексас и цели две години обикаля прериите, работейки като кравар, пощальон или готвач. В самотните си занимания не престава да чете:
„…носел речника на Уебстър (първият колосален лексикографски труд в Америка) в чанта на седлото и час по час, дори яхнал, го вадел и разлиствал.“
Установява се в Остин – столица на щата. Заема се първо с аптекарство, после е книговодител и чертожник, приближавайки се към върха на своя професионален път – касиер в Националната банка. Междувременно сключва брак със 17-годишната Ейтъл Ест, ражда се дъщеря им Маргарет. Заплатата на чиновник едва стига да лекува болната от туберкулоза съпруга, но успява да спести пари и за една своя отколешна мечта. Закупувайки стара печатарска машина и правата над едно „скандално вестниче“, започва да издава хумористичния вестник „The Rolling Stone“ („Търкалящият се камък“). Почти сам запълва страниците със статии и карикатури, тук за първи път се появяват негови кратки разкази. След година изданието е застрашено и в желанието си да продължи живота му, Уил Портър „се свързва с тъмни личности и сключва тъмни сделки, додето най-сетне посяга и на суми от касата на банката. Искрено смятащ да възстанови липсите, той за нещастие не успява да се отърве от федералния ревизор, който предава делото за начет в съда.“
Следват житейски перипетии като от приключенски роман. Не успява да спаси вестника. Не успява да спаси и себе си от правосъдието, въпреки че бяга в Латинска Америка. Планът да вземе семейството при себе си е осуетен от внезапната смърт на Ейтъл. Върнал се за погребението й, той отново е изправен пред съда и осъден на пет години затвор. Влиза в него като Уилям Сидни Портър, а излиза писателят О. Хенри. Изпитанията му свършват, за да се роди неговата слава на най-известния американски разказвач. В нощната тишина на смените като аптекар на затвора, пише своите писма до дъщеря си и разказите, с които да й помогне. Те „тутакси се отпечатват в тиражи, каквито само най-големите американски списания могат да си позволят.“
Излиза преждевременно „за добро поведение“ и открива една непозната Америка, далеч по-благосклонна към него. Вестникът с най-голям тираж („Sunday World“) сключва договор с писателя и всяка седмица публикува негов разказ. Интерес проявяват и други издания, излизат и първите му сборници. Премества се да живее в Ню Йорк, вече е един от най-четените автори в САЩ, направо „моден“. Въпреки това „живее в самоналожена изолация, дори издателите му не знаят къде да го търсят, мъчи се да избяга и от себе си, и от своето минало, все по-често дири утеха в чашата. Животът за него се превръща в несекваща работа , но и в неразумно пропиляване на всеки спечелен долар.“
Не успява да издържи на напрежението и проблемите се връщат. Дори след късната женитба със Сара Колман – негова детска любов, не намира „тихото и щастливо домашно огнище“, към което се стреми сърцето му. Със силно влошено здраве и в безпаричие, на 5 юни 1910 година писателят, създал стотици разкази и един съставен пак от разкази роман, завършва своя живот-приключение само на 48 години.