„Работата е моя жизнена функция. Когато не работя, не чувствам в себе си никакъв живот.“ – Жул Верн

На 8 февруари 1828 година е роден френският писател Жул Верн.

Той е известен с приключенските си роман, които са и първите образци на научната фантастика.

Роден е в пристанищния град Нант, западна Франция. Баща му е адвокат и той също учи право в Париж. Чичо му го въвежда в литературните кръгове, където Верн среща Александър Дюма. През този период отделя доста време за писане на пиеси, но довършва юридическото си образование. Едноактната му пиеса „Счупените сламки“ е поставена  на парижка сцена, когато е на двадесет и две години. През следващата година публикува няколко разказа. На двадесет и осем години се жени за младата вдовица Онорин дьо Виан, осиновява двете ѝ деца и става борсов посредник, за да осигури на семейството си постоянни доходи. Все пак продължава да пише. На тридесет и пет става известен с „Пет седмици в балон“.

Верн се оказва по-добър писател, отколкото борсов посредник, затова на тридесет и шест години, след „Пътешествие до центъра на Земята“, се отдава напълно на писането. Най-обичаните му творби са: „От Земята до Луната“, „Осемдесет дни около света“, „Децата на капитан Грант“, „Десет хиляди левги под водата“ (Капитан Немо), „Тайнственият остров“ и други.

Книгите му разказват за невероятни пътешествия с фантастични машини и оказват голямо влияние върху по-късни автори, като Х.Г. Уелс. Странните сюжети завладяват въображението на читателите от XIX в., които силно се вълнуват от техническия прогрес на неотдавнашните открития, като констуирането на аероплана. По това време редица технически съоръжения не са открити, но роденият от въображението на Верн космически кораб, изглежда напълно правдоподобен.

През 60-те години на XIX в. води спокоен живот. Заедно с брат си Пол предприемат пътуване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. След това пътува със своята яхта „Сен Мишел“ из Средиземноморието, посрещат го тържествено в Гибралтар и Северна Африка, а в Рим папа Лъв XIII благославя книгите му.

През 1886 година Жул Верн е ранен в крака от племенника си Гастон, който страда от душевно заболяване и в момент на пристъп се опитва да убие писателя. След този нещастен случай Верн окуцява за цял живот. 

Малко почитатели  на известния класик-фантаст Жул Верн знаят, че той има роман, чиито главни герои са българи и действието се развива по време на Априлското въстание. Романът се нарича „Le pilot du Danube“ . Преведен е от руското издание на български език под заглавието „Дунавският лодкар“. Романът излиза през 1908 г., три години след смъртта на писателя. Незавършеният роман е дописан от неговия син – Мишел Верн. А първото му издание в България излиза през 1943 г. „Дунавският лодкар“ няма известността на „Капитан Немо“, „Децата на капитан Грант“, „От Земята до Луната“, но за нас той има сантиментална стойност, заради сюжета. Той представлява любовна история на фона на кървавите събития, свързани с потушаването на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Идеята е почерпена от отзвука на тези исторически години в Европа. Някои литературни критици смятат, че е възможно повествованието да е повлияно от романа на Вазов „Под игото“. В обичайния за Жул Верн приключенски план, авторът описва участта на българина Стефан Ладков – водач на революционния комитет в Русчук, успял да избяга след погрома на Априлското въстание и посветил странстванията си на една-едничка цел – да се завърне в родината и да прегърне любимата си Нуша Григорова. Пътуването му по река Дунав е изпълнено с много опасности и прояви на мъжество, героизъм и доблест. Героят на Верн, верен на каузата си за свобода, се включва и в Освободителната война в края на романа.

За повече от 40 години публикува по 1 – 2 книги годишно. Няколко седмици след своя 77-ми рожден ден се разболява сериозно. Чекмеджетата на бюрото му се пръскат от завършени ръкописи. Писателят запазва съзнание до самия си край. Почива тихо в присъствие на семейството си на 24 март 1905 година. Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен той, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.