Първото издание на романа „Парижката Света Богородица“

„Парижката Света Богородица” –  създаването на един популярен роман

Катедралата „Notre Dame de Paris” е потънала в забрава, преди романът на Виктор Юго да я възкреси отново. Първоначално обаче писателят не е бил склонен да напише тази поръчана книга. Поглед назад към генезиса на един литературен шедьовър.

„Парижката Света Богородица” несъмнено е паметник на френската литература. Роман –  катедрала, той изиграва ключова роля в обновяването на известната сграда, която му дава името .  От публикуването си през 1831 г. романът постига огромен успех: изданията следват едно след друго със същата скорост като адаптациите, преводите и производните продукти. Пътят обаче е осеян с клопки за младия Виктор Юго, който все още не е знаменитият писател, когото всички познават. Първоначално той дори не желае да напише тази книга по поръчка на издателя  Гослен. И така, как се появява този митичен роман? Защо Виктор Юго изгражда романа си около тази катедрала? По повод изложбата на ръкописите на Нотр Дам дьо Пари в Националната библиотека на Франция , поглед назад към създаването на този роман с Жан-Марк Овасе, специалист по Виктор Юго.

Поръчков роман „а ла Уолтър Скот“ 

През 1828 г. младият Виктор Юго е само на 26 години, но вече се е утвърдил като романтичен поет със своите  „Оди и балади”. Неговата пиеса „Кромуел” , публикувана през 1827 г., предизвиква скандал в театъра. В предговора към драмата Виктор Юго вече се противопоставя на класическите условности и разработва своята теория за литературата, която ще приложи за цялото си останало творчество. Междувременно първите му романи бързо потъват в забрава. Един от тях обаче привлича вниманието на някой си Шарл Гослен, редактор на Ламартин и Балзак. Това е „Бюг Жаргал“ (1826 г.), публикуван, когато Юго е едва на 16 години. Писателят изобразява по-специално бунта на робите в Сен Доминик срещу господството на френските колонисти. Исторически фон, ярки герои и мрачен екшън… Това е достатъчно, за да съблазни  известния издател: „ Има френетична и готическа страна в първите романи на Юго, която харесва много на Гослен. По това време той вече е издател на Уолтър Скот, който има огромен литературен успех във Франция. Гослен си казва: „Този ​​Юго има нещо от Уолтър Скот, ще ми напише книга в същия стил“, обяснява Жан-Марк Овасе .

Договорът е подписан между двамата мъже и предвижда предаване на готовия роман през април 1829 г. В замяна Шарл Гослен се ангажира да публикува два други проекта на Виктор Юго – „ Последният ден на един осъден на смърт” и неговата поетична колекция  „Източни мотиви” . Но две години след подписването на договора писателят все още не е създал нищо, твърде зает да довършва романтичната си драма „ Ернани“ и други стихотворения, които ще съставляват неговите „ Есенни листа“ . Много бързо отношенията между Юго и неговия издател се влошават: „Гослен накрая се ядосва. Заплашва да го съди и между двамата мъже има много бурни разговори. Юго вече няма друг изход, освен да предаде романа си“, разказва Жан-Марк Овасе.

„Измина цяла година, а аз нямам новини от Вас; струва ми се даже, че искате да се откажете  да завършите тази работа.”

( Шарл Гослен в писмо, адресирано до Виктор Юго, 12 април 1830 г.)

„Парижката Света Богородица” –  „настигната” от историята на Франция 

Принуден да започне да пише бъдещия си шедьовър, Виктор Юго се заключва в кабинета си една лятна вечер през 1830 г. Но друго събитие прекъсва работата му… „Достатъчно невероятно е, тъй като той започва да пише своя роман на 25 юли 1830 г., първият ден от революцията срещу Юлската монархия. Той написва осем параграфа, еквивалента на една страница, но чува бунтовни възгласи  от прозореца си и  излиза да види какво става“, разказва Жан-Марк Овасе .

„Написах първите три или четири страници на „Парижката Света Богородица”  на 25 юли 1830 г. Юлската революция ме прекъсна. После моята скъпа малка Адел се появи на света (нека е благословена) и аз се върнах към писането на „Парижката Света Богородица”  на 1 септември, а работата беше завършена на 15 януари 1831 г.”

( Виктор Юго, откъс от ръкописа на „Парижката Света Богородица”)

Преди участието си във въоръжената съпротива  и държавния преврат на Луи-Наполеон Бонапарт, Юго вече е отдаден писател и пламенен защитник на републиката. С тази революция проектът за „Парижката Света Богородица” се развива и историческият фон тогава служи като претекст за романиста да бъде в услуга на социална и политическа рефлексия:

„Романът разказва за появата на народа в историята. Това, което се случва през 1830 г., има ехо от събитията от 1482 г. в катедралата. Имаме много малко бележки от Виктор Юго за това, което той прави, но „уолтърскотовският“ аспект, който е планирал да придаде на своя роман, ще се промени и той ще отдаде голямо значение на появата на народа. ‘’

(Жан-Марк Овасе)

Революцията позволява на Юго да получи малка отсрочка. Той възобновява писането на „Парижката Света Богородица”   и редактира  за шест месеца. Съпругата му Адел Юго разказва, че романистът „се откъсва от ежедневието“, за да приеме квазимонашески ритъм на живот:

„Купи си бутилка мастило и дебел сив вълнен пуловер, който го обгръщаше от врата до петите, заключи дрехите си, за да не се изкуши да излезе, и „влезе” в романа си като в затвор. Оттогава той ставаше от масата си само за да яде и да спи.” 

(Адел Юго, съпруга на Юго)

Готическата катедрала, тази перфектна смесица от възвишеното и гротескното

Голям защитник на готическото изкуство, Юго избира да направи катедралата централен герой на  творчеството си. Със своите величествени сводове и понякога плашещи, понякога забавни гаргойли, парижкият паметник изкристализира теорията, която Юго развива за своята литература, а именно – умела смесица от възвишеното и гротескното:

„Парижката Света Богородица” , но и всички сгради от онова време са изоставени, не представляват никаква ценност за общественото мнение. И така, със съзнанието за значението на готическите паметници за историята на Франция, Юго е този, който го развива, заедно с няколко приятели. И това несъмнено е една от причините той да направи катедралата тема на своята книга. Това, което той харесва в готическия паметник, е това, което харесва в неговата естетика, смесицата от възвишеното и гротескното, това е неговата теория за театъра и дори за литературата, с фигурата на Шекспир и това, което той открива в готическата архитектура.”

( Жан-Марк Овасе)

По това време катедралата не интересува никого: нейната смесица от стилове се смята за грозна и остаряла. За коронацията си Наполеон нарежда интериорът на паметника да бъде преукрасен и да има веранда, която да скрие фасадата. В своя роман Виктор Юго се възмущава от състоянието на деградация на паметника, който за него е символ на историята на Франция: „Великите сгради, като големите планини, са дело на вековете“.

Благодарение на огромната работа по документиране и популяризиране, Виктор Юго ще превърне „Парижката Света Богородица” в героиня на популярна трагедия. За своите изследвания Юго се основава на произведения, предназначени за историци, като „Théâtre des antiquités de Paris” , на Жак Дю Брьол, или „l’Histoire et recherches des antiquités de la ville de Paris” от Анри Совал. Когато романистът най-накрая представя известния ръкопис на своя издател,  го моли да направи три тома от него. Тъй като цената на хартията е много висока, Гослен отказва:

„Интересен е начинът му на композиция. Това означава, че прочутите му отклонения, които ще бъдат неговият белег още повече в „Клетниците“, са глави, които могат да бъдат премахнати от романа, без той да е неразбираем, и има основателна причина, тъй като  са чисто дегресивни глави. Но за много читатели това са най-необикновените и интересни глави.” (Жан-Марк Овасе )

Тогава Юго запазва за себе си  най-блестящите си глави (IV, 6; V, 1 и 2), сред които прочутата „ Това ще убие онова“. През 1832 г. той ги изпраща  на новия си издател Рендуел, който публикува пълно ново издание в три тома.

Снимки на първа страница от оригиналния ръкопис и корицата на първото печатно

издание

Източник : https://www.radiofrance.fr

Автор:  Камий Бишлер

Превод от френски: Мариета Главчовска