На 22 юли 1894 г. в 8 часа сутринта в Париж започва първото в историята автомобилно състезание, инициирано от Пиер Жифар, главен редактор на парижкия вестник „Le Petit Journal”. То е най-близо до формата на автомобилните състезания, каквито ги знаем днес, тъй като и преди него има опити за организиране на такива. Ралито трябва да демонстрира възможностите на нов вид транспорт, a участниците  да преминат дадения маршрут – Париж-Руан  с автомобилите си за 12 часа.

Машините впечатляват с разнообразието от форми и дизайн. 39 автомобила са имали двигатели с вътрешно горене, а 28  с парни машини. Представени са по пет електрически и пневматични превозни средства, 25  са номинирани за „Други системи“. След квалификационните „състезания“  е разрешено стартирането на 28 автомобила – 14 с бензин и 7 с парно задвижване.

Оставяйки разстояние помежду им на интервал от половин минута, автомобилите напускат столицата и се насочват към Руан, на 126 километра на северозапад.

Само 17 автомобила успяват да стигнат до финалната линия. 

Най-високата скорост (повече от 22 км / ч) е  на паромобила на маркиз Албер дьо Дион .

Първата награда обаче, по решение на журито, е разделена между две бензинови коли на марките Peugeot и Panhard-Levassor. Те се считат за най-надеждни в експлоатация.

Организаторите обявяват,че това не е състезание само между автомобили и победителят не е този, които финишира първи. Победителят се решава от съдийска комисия, а критериите са коя кола е най-„перфектна“ – най-евтина, най-лесна за управление и поддържане, най-безопасна. Редът на финиширане също имал значение, но колата, която завършва на първо място не печели, защото за да бъде управлявана, имала нужда от втори човек, който да се грижи за пламъците от двигателя. Наградата за първото място е 5 000 франка. Тя се разделя между две компании, едната от които e Panhard et Levassor.

Снимка: http://pixabay.com