През 1919 година от 16 до 18 май в Сливен се провежда Първият републикански стенографски събор, което превръща града ни в люлка на стенографското движение в България. По поръка на тогавашното правителство словенецът Антон Безеншек през 1879 година сполучливо преработил и пригодил на български език стенографската система на немеца Франц Габелсбергер, затова и българската система се нарича „Габелсбергер-Безеншек“. Изборът на Сливен за Първия републикански събор не е случаен. На 20 май 1919 година група младежи от мъжката гимназия „Добри Чинтулов“ основават първото по рода си в България ученическо стенографско дружество „Бързопис“. Две години по-късно всички ученически дружества се обединяват в Ученически стенографски съюз в България.